СТАРОЗАГОРСКИ ПРЕПИС НА ,,ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАЯ“

МУЗЕЙНИТЕ ЕКСПОНАТИ - БОГАТСТВО ОТ НАШЕТО МИНАЛО

Из колекциите на РИМ - Стара Загора

Всяка седмица на Вашето внимание РИМ-Стара Загора представя най-впечатляващите артефакти от колекциите си. 

Тръгнете заедно с нас на едно вълнуващо пътешествие през историческите епохи, в което пътеводители ще ни бъдат музейните експонати – богатството от нашето минало.

Изданията на рубриката се публикуват на официалния сайт на РИМ-Стара Загора, във Facebook и на страниците на медийния ни партньор в-к „Национална бизнес поща“.

СТАРОЗАГОРСКИ ПРЕПИС НА ,,ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАЯ“

   Съществуват много начини за повдигане на националното самочувствие, за събуждането на родолюбивото чувство на един народ. Във времена на чуждо политическо и културно владичество, най-сигурният и правилен път към сърцата и умовете на хората,  е този на словото. Именно затова, делото на Паисий Хилендарски, създал през 1762 г. своята ,,История славянобългарская“, е уникално по своята значимост за българския народ.

   В нея  авторът се стреми да покаже славното минало на българите, да разбуди тяхната национална гордост. С право нашите учени наричат Паисий основоположник на Българското възраждане.

   Паисий е роден през 1722 г., най-вероятно в Банско. През 1745 г. се замонашва в Хилендарския манастир, където брат му Лаврентий е игумен и където по-късно самият Паисий става йеромонах и проигумен. Поради пререкания с манастирските братя, между които имало и представители на други националности, напуска Хилендарския манастир и се отдава на делото на живота си. Посещава редица манастири, запознава се с множество стари грамоти (Зографската грамота на Иван Александър, Рилската грамота на Иван Шишман), прочита редица стари документи в манастирските библиотеки на Атон и Сремски Карловци. През 1762 г., завършва ,,История славянобългарская“ в  Зографския манастир.

   За значимостта ѝ свидетелства факта, че досега са открити повече от 60 нейни преписа. Старозагорският препис на ,,История славянобългарская“  е създаден през 1837 г. в града. За  съжаление авторът е неизвестен, но преписът има много висока художествена и научна стойност, въпреки силно увреденото си състояние. Съдържа 53 листа, като има и приписки.

   Дарен е на Девическата гимназия  през 1894 г. от адвокат Христо Кожухаров. По-късно е предоставен на сформираното през 1907 г. в Стара Загора Археологическо дружество, заедно с много други ,,старини“.

   Днес заема своето достойно място в експозицията на РИМ - Стара Загора.

   Петьо Мирчев, уредник в отдел ,,История на българските земи XV-XIX в.“