ДИРЕКТОРСКИТЕ ОБУЩА

 

През 2021 г. отбелязваме 160 години от рождението на Атанас Кожухаров. На 5 август се навършват  90 години от смъртта му. По повод двете годишнини в Регионален исторически музей – Стара Загора бе открита изложба, отразяваща дейността на Кожухаров като основоположник на музейното дело в града.

Все още малко се знае за педагогическата дейност на Кожухаров. Бил е учител в Пловдив, директор на педагогическите училища в Казанлък и Шумен, на Девическата гимназия в Стара Загора. В периода 1892-1898 г. живее и работи в Казанлък. Неговите ученици го помнят като трудолюбив и взискателен учител, „твърд и остър като кремък, от очите и устата му сякаш святкат искри, пъргав и енергичен като сърна, със феноменална памет“…

Преди няколко дни, преглеждайки „Юбилеен сборник. 50 години Казанлъшко държавно педагогическо и образцово училище „Св.Кирил и Методий“, попаднах на статията „Директорските обуща“ от Матей Георгиев. Тя разкрива пред нас и образа на човека Атанас Кожухаров:

„Това беше в най-тежките ми  ученически години. Ужасна голота и немотия! Освен недостатъчната храна и липсата на училищни потреби, бях останал и без обуща. Това последното ме накара да подам заявление до учителския съвет за помощ.

Минаваха дни и аз все очаквах, че ще ме повикат в канцеларията да ми дадат помощта, но оставах все на очакването си.

Дойде и Коледа. Последните дни преди коледната ваканция имахме рисуване. Бях си избрал и дорисувах орнаменти от два един срещу други рибари-птици. Улисан в работа, чух като на просъница, че някой ми каза: - „Перото ти не е хубаво. Ела с мен да ти дам перо, че да си довършиш рисунката!“

Обърнах се и за моя най-голяма изненада зад гърба ми беше се изправил покойният Атанас Кожухаров – тогавашен директор на педагогическото училище. Аз останах като вкаменен. Станах машинално от мястото си и тръгнах след него. Заведе ме в дирекцията и ми даде няколко стоманени перца, като ми заръча като ни пуснат за обяд да го почакам до дирекцията. Щом свърши часът, като калугерски прислужник се изправих до вратата на директора. Не се мина много време и той ме поведе към дома си. Из пътя ми каза, че учителският съвет се занимавал с молбата ми за помощ, но не разполагали нито със стотинка, ето защо не можели да удовлетворят молбата ми. Изтръпнах пред мисълта, че ще се кара Коледа с продрани обуща.

Дойдохме до дома на директора. Той влезе в къщи, като каза да почакам вън. Не се минаха и пет минути и при мене дойде слугинята му, която ми подаде хубави, спретнати обуща и още топлички. Вгледах се в тях и познах обущата, с които той преди малко беше обут.

Тръгнах към дома си с една дълбока признателност и благодарност за неочаквания подарък.

Наистина, винаги съм посрещал Коледа с най-голяма радост, но тази година радостта ми беше неописуема. Начесто се гледах в краката и не можех да ги позная.

Ето тъй посрещнах преди четиридесет години Рождество Христово, обут с топлите директорски обуща!“

 

Матей Георгиев завършва в началото на ХХ в. Педагогическото училище в Казанлък и работи като учител в родния си град. По-късно завършва право в Лозана, Швейцария и става адвокат. Изследва историята на Казанлъшкия край, автор е на книги и статии с краеведска и педагогическа тематика. Георгиев не забравя през целия си живот „топлите обуща“ и добрината на Атанас Кожухаров, „твърдият и остър като кремък директор“.

 

Райна Антонова-Тончева

Регионален исторически музей – Стара Загора

 

 

 

Евгения Илиева – Лепавцова

Портрет на Атанас Кожухаров, 1930 г., Художествена галерия – Стара Загора

 

 

постоянна експонация

По повод Световния ден на туризма на 27 септември...
През 2020-2021 г. РИМ-Стара Загора продължи...

Къща музей Градски бит - XIX век е адаптирана за хора с увреждания

 

 

ИГРА: Наредете пъзела!

Играйте... Наредете пъзела!