"Любопитно за Гергьовден" разказва етнографът на музея - доц. д-р Евгения Иванова

„ХУБАВ ДЕН ВЕЛИКДЕН, ОЩ`ПО-ХУБАВ ГЕРГЬОВДЕН!“

 

  „Хубав ден Великден, ощ`по-хубав Гергьовден!“ се пее в българските  народни песни. Великден е хубав, но той се мени, може да е студено, а Гергьовден винаги идва със зеленина, природата е разцъфтяла и ликуваща. С този празник започва лятната половина на селскостопанската година, която завършва с Димитровден. Това двойно деление на годината е познато още от езически времена.

  В изградения народен образ св. Георги, дал името на празника, прилича повече на възпетите юнаци, дарени с мощ и винаги побеждаващи. В българската традиция той е змееборец победил триглавата ламя, която запирала водите. Светецът е спасил и циганите – убил змея на злия цар, който ги изяждал. А за него каракачаните  казват „Ай Йорги (св. Георги) е като Господ за хората“.

  Дали Гергьовден за християните, Хъдърлез за мюсюлманите, Едерлез за циганите, Йорги за армъните – това е един празник с много имена, в който обредите и ритуалите са насочени за здраве и благополучие на хора и животни. Всяко действие този ден има магическа и предпазна функция.

  През нощта срещу празника овчарите отлъчват агнетата от овцете и след това обредно издояват първото мляко. Каракачаните изкарват стадото на първа зелена паша „да ги намери там ай Йорги“. Българи, алиани, цигани се търкалят в росата за здраве и против болки в кръста, а бездетните жени – да заченат. Татарските моми стават преди изгрев, сваряват отвара от билки и се изкъпват в нея. Всички окичват вратите на къщите си със зеленина – орехова, букова или сливова шума, глог, коприва, здравец. Във всяка къща се коли курбан за светеца – първото родено през годината мъжко агне. Кръвта се излива в реката „да тече берекетът в къщата“, намазват се бузките и челото на децата, за да се отпъдят магиите и болестите. Момите напяват китки и пръстени като гадаят за женитба, а някои правят магия с жълт и червен конец за здраве. А край вързаните на зелено дърво гергьовски люлки се пеят припевки за любовта между ергените и момите.Добре е на Гергьовден всеки да се претегли – децата за здраве, възрастните, за да разберат кой колко ще отслабне през лятото от тежкия труд. Кантарът трябва да се закачи на раззеленено дърво, а меренето да е на гладно. На този ден с особено внимание се оглеждат иманярите. Там, където има заровено имане, то „играе“ със син пламък.

  И Гергьовден, като всеки народен празник, е свързан с редица забрани, гадания, предсказания. Не се дава заем и не се изнася нищо от къщата, за да не се изнесе берекетът от нея. Не се изнася и огън, защото с него може да бъде направена магия. Не се зачева дете, за да не се роди с недъг. Ако Гергьовден се случи в сряда или петък, животните ще се плодят и ще дават много мляко. Ако това обаче стане във високосна година, не е добре, животните ще са болни. Ако времето е ясно и сухо, цялата година ще е суха. Ако вали дъжд, ще е плодородна и народът казва „Всяка капка гергьовски дъжд носи жълтица“.

 

 

Св. Георги на кон, икона от XVII век

 

 

Обредна трапеза за Гергьовден

 

 

Павур с изображение на Св. Георги, който убива ламята

 

 

 

постоянна експонация

Представяме Ви презентация, изготвена от ас.Мария...
На 12 декември /четвъртък/ 2019 г. от 11:00 ч. в...

Къща музей Градски бит - XIX век е адаптирана за хора с увреждания

 

 

ИГРА: Наредете пъзела!

Играйте... Наредете пъзела!