Спомен за една родолюбива старозагорка

На днешния ден, преди 165 години, в Стара Загора е родена Теофано Попова. Бащата Нено Тодоров е  активен участник в обществения живот на Стара Загора, спомоществовател за отпечатването на няколко книги и член на училищната комисия. Майка ѝ Милка, сестра на видния  възрожденски учител Атанас Иванов, е една от учредителките на женското дружество в Стара Загора. Семейството притежава богата библиотека, голяма рядкост за времето си. Затова не е за учудване , че младата Теофано се насочва към учителското поприще, преди да е навършила още 15 години. С разрешението на училищното настоятелство и благословията на Анастасия Тошева, започва да преподава в девическото училище. От ранни години проявява стремеж към независимост, като след омъжването си за видния старозагорец Васил Попов продължава да учителства, въпреки порядките на времето.

 

Руско - турската Освободителна война  обърква живота на младото семейство. То се премества във вече освободения Свищов. След войната съпругът умира при разразила се епидемия и Теофано остава сама с две деца. Въпреки всички трудности, тя не спира да работи, като последователно е учителка в Казанлък, Севлиево, Солун и накрая отново в родния си град. Притежава изключителни човешки качества, които успява да предаде и на децата си Васил, който е кръстен на баща си и Димитър, по - малкият ѝ син.

 

Съдбата обаче е твърде жестока към нея. Димитър, който също решава да стане учител, се самоубива при неизяснени обстоятелства през 1896 г. в Свищов. Васил завършва Горската академия в Лемберг, Австро-Унгария и става един от най- перспективните български лесничеи. Неговата пословична честност и неподкупност му носят редица неприятности, а през 1912 г. наемен убиец отнема живота му във Велинград. Теофано Попова превъзмогва мъката по синовете си и продължава обществената си дейност. Автор е на речи, разкази, поеми, исторически трагедии. Преводач е на „Философия на брака, любовта, щастието, съпружеските симпатии и антипатии“ от А. Дибе (Варна, 1885) и „Женска слободия“ от В. Шелгунов (Габрово, 1889).

 

Делото, за което старозагорци ще са ѝ вечно благодарни  и  на което посвещава дълги години от живота си, е грижата за сираците, онеправданите и безпризорните. За да им помогне в най-голяма степен, през 1899 г. заедно със свои съмишленици основава първото благотворително дружество в Стара Загора - „Добрий самарянин“. До смъртта си е негов председател. Дружеството се финансира най-вече от дарения, но помагат  общината и други институции. Изграждат се приют и сиропиталище.

 

Интересен епизод от нейния живот е запечатала историята. Една вечер пред приюта ѝ спира мъж в окаяно състояние. Той е останал без ръцете си, вследствие на инцидент. Със сълзи на очи признава пред нея, че той е убил сина ѝ, но моли за прошка и подслон. До края на живота си Теофано Попова се грижи за него. Към края на жизнения си път дарява цялата  си собственост на дружеството. Умира през 1929 г. в Стара Загора.

 

постоянна експонация

Регионален исторически музей - Стара Загора,...
Изложбата гостува от НПМ "Шипка-Бузлуджа...

Къща музей Градски бит - XIX век е адаптирана за хора с увреждания

 

 

ИГРА: Наредете пъзела!

Играйте... Наредете пъзела!