144 години от Битката при Стара Загора

  На 19/31 юли 2021 г. се навършват 144 години от сражението при Стара Загора, част от Освободителната Руско-Турска война (1877- 1878). В битката при града, за пръв път взема участие новосформираното Българско опълчение. Сражавайки се под Самарското знаме, опълченците проявяват изключителен героизъм и саможертва.

  Априлското въстание от 1876 г. бележи кулминацията в борбата за българското освобождение. Макар и жестоко потушено, то изиграва своята роля, като насочва фокуса на световната общественост върху съдбата на българския народ. След провала на опитите за мирно решение на възникналата вътрешнополитическа криза в Османската империя, става ясно, че само по пътя на военните действия, може да се извоюва дългоочакваната българска свобода. С нелеката задача се заема Русия, водена от своя император Александър II

  На 12/24 април 1877 година руският император Александър II (1855- 1881)  подписва в Кишинев Манифест за обявяване на война на Османската империя. Новината е посрещната с възторг от българския народ. На 6/18 май 1877 г. в Плоещ на Трета опълченска дружина тържествено е връчено Самарското знаме, пред което опълченците полагат клетва за вярност.

  След  руския десант при Свищов на 15/27 юни 1877 г,  се създава сигурен плацдарм на юг от Дунава. Сформират се три отряда, като най-малобройният от тях, Предният (12 500 д.) включва и дружините на Българското опълчение. Под командването на генерал Й. В. Гурко, отрядът се насочва на юг, към Стара планина. Овладени са старата българска столица Търново и два от старопланинските проходи.

  Появата на Предния отряд на юг от Балкана,  предизвиква паника сред турските управляващи среди и сред западните военни експерти. Ето защо, турското главно командване взема мерки за спешното прехвърляне на  елитната армия на Сюлейман паша от Черна гора.

  По това време жителите на Стара Загора изпращат писмо до ген. Гурко, с молба той да освободи града, тъй като те се страхуват за живота и собствеността си. Писмото е написано на руски език от Петко Славейков. На 10/22 юли първите руски части (9-и Казански драгунски полк и една казашка сотня с две оръдия) влизат в Стара Загора.

   Ден по-късно, в града пристигат и ген. Гурко и ген. Столетов с 1-а, 2-а, 3-а и 5-а дружина от Българското опълчение.  Посрещането е тържествено и вълнуващо. В църквата ,,Св. Димитър” е отслужен благодарствен молебен за руското войнство, а Петко Славейков произнася реч, която трогва всички присъстващи. Слово на руски език произнася и учителката Анастасия Тошева, а ученичките й изпяват песен, посветена на руския цар, съчинена по-рано от П. Р. Славейков.

   На 17/29 юли част от руските сили се приготвят за настъпление към Нова Загора. Предвижда се градът да бъде щурмуван на 18/30 юли, за да се попречи на съединяването на турските войски там, с приближаващата армия на Сюлейман паша.

   На 17/29 юли и 18/30 юли ген. Гурко хвърля всичките си сили за завземането на Нова Загора. Малкият отряд на херцог Лейхтембергски не успява  да се присъедини към основните руски сили, тъй като е посрещнат в района на  шосето между Стара и Нова Загора от дясната колона на Сюлеймановите войски.

   След като два пъти се опитва да настъпи и не успява, отрядът се връща на позиции пред Стара Загора, където на 19/31 юли е част от защитата на града. Така, на 19/31 юли се развихрят две основни сражения. Основните сили на Предния отряд на ген. Й. В. Гурко разгромяват дясната турска колона, командвана от Реуф паша, при с. Калитиново, а край Стара Загора руси и опълченци задържат основните сили на Сюлейман паша. Поради продължителността на битката при с. Калитиново, главните руски части не успяват да достигнат навреме до града.        

   В навечерието на сражението в града са разположени 4 опълченски дружини, 4 планински оръдия, 3 кавалерийски полка, 2 казашки стотни и 8 конни оръдия – общо около 4500 души, които заемат отбранителна линия с дължина 4 км под формата на дъга, на около 1,5 км южно от Стара Загора. Поради малочислеността си, русите са принудени да заемат само южните покрайнини на града.  На 19/31 юли отрядът получава заповед да отбранява града до идването на ген. Гурко с основните сили.

  На същия ден в 7 часа, почва артилерийският обстрел на града, като в 9 часа започва същинската атака. Турските сили са разделени в три колони, които бавно настъпват срещу позициите на руснаците и българските опълченци. Руските сили са ръководени от генерал-майор Н. Столетов, началник на Българското Опълчение и полковник Фьодор Де Прерадович. Към 12 часа, пред града се групират всички налични османски сили, подготвяйки се окончателно да приключат със съпротивата на защитниците. За известно време 2-а дружина с помощта на планинските оръдия отблъсква  две последователни атаки. През това време 5-а дружина успешно отблъсква всички турски атаки. На помощ повече не може да се разчита.  В 13 часа,  Сюлейман паша хвърля всичките си налични сили срещу отбранителните позиции. Виждайки заплахата от обкръжение и постигнали целта си да задържат огромната армия, защитниците започват отстъпление. Моментът е изключително драматичен, опълченците трябва да се прегрупират и да заемат позиции на Шипченския проход, изпреварвайки частите на Сюлейман паша.

  Врагът правилно осъзнава, че моментът е подходящ за по-сериозно настъпление  и атакува. Най-жестокият османски удар е поет от героичната Трета опълченска дружина с легендарния си командир подполковник Павел Калитин. Тя, заедно с 1-ва опълченска дружина, прикрива отстъплението на останалите части от отряда и дава възможност на населението на града и бежанците от Тракия за спасение на север. Дружината е принудена да се оттегли, водейки героичен бой за спасяване на Самарското знаме. В сражението загиват петима знаменосци и командирът  Калитин . Самарското знаме е изнесено от бойното поле след страховит ръкопашен бой от спонтанно формирана Знаменна група. Първа опълченска дружина отбива две атаки и бавно отстъпва. В града се водят ожесточени улични боеве. Част от населението се изтегля с армията. Полковник  Де Прерадович последен напуска града.

  В Стара Загора влизат три османски табора и извършват масово клане на останалото българско население. На следващия ден градът е изгорен до основи и са избити хиляди невинни българи. Около 10 000 жени и деца са отведени в Одрин и Цариград, където техните следи се губят. Много малка част от тях се връщат в града след Освобождението. 

  Въпреки поражението, защитниците на града проявяват нечувано геройство, като опълченците не отстъпват по воински качества на руските бойци.

  В битката при Стара Загора бойното си кръщение получава Самарското знаме, дарено на опълченците от жителите на руския град Самара. Българите достойно защитават своята светиня, жертвайки живота си за нея.

   Достойна оценка за себеотрицанието на защитниците на Стара Загора  дава  генерал Гурко, който в своя заповед при  разформироването на отряда, нарича опълченците ,,ядро на бъдещата българска армия” и  ,,славни защитници на Ески-Загра”.

 

Петьо Мирчев

уредник отдел "История на българските земи XV - XIX в."

 

 

 

 

постоянна експонация

„Златото през вековете” е темата на тазгодишния „...
По повод Световния ден на туризма на 27 септември...

Къща музей Градски бит - XIX век е адаптирана за хора с увреждания

 

 

ИГРА: Наредете пъзела!

Играйте... Наредете пъзела!