200 години от рождението на Георги С. Раковски

Днес честваме 200 години от рождението на големия български революционер Георги С. Раковски, основоположник на национално-освободително ни движение.

 

Роден е на 14 април 1821 г. в гр. Котел, с рождено име Съби Стойков Попович. Родственик е с  родовете Богориди и Мамарчеви. Първоначално  учи в Котел, после в Карлово при Райно Попович и завършва гръцката гимназия в Цариград.

 

В средата на  1841 г., още съвсем млад,  Раковски се установява в Браила и участва в организацията на т.н. Втори браилски бунт. Арестуван е и осъден на смърт от румънските власти, но е спасен от гръцкия консул и емигрира във Франция. По- късно, след завръщането си в България, работи като търговец и адвокат.

 

Във връзка с избухналата Кримска война през 1853 г., Раковски създава т.н. „Тайни общества” в България. На следващата година води малка чета в Балкана, но след неуспеха на Кримската война (1853-1856) емигрира във Влашко, после в Нови Сад, тогава част от Австро – Унгария. Тук издава поемата „Предвестник Горского пътника” и своя пръв вестник „Българска дневница”. Заради антитурската му насоченост, австрийските власти спират вестника и изгонват Раковски.

 

След Австрия Раковски отпътува към Влашко, оттам в Одеса, където издава историческия сборник „Показалец” и изготвя своя Първи план за освобождението на България от 1858 г. Планът предвижда общо въстание, което да се ръководи от „Тайна канцелария”. Това е нова страница  в организацията  на освободителното ни  движение.

 

През 1860 г. започва да издава в. „Дунавски лебед”, първият политически орган на освободителното движение. В края на 1861 г. Раковски изработва своя Втори план за освобождение на България, който представлява допълнение на първия – общо въстание с ръководен център „Привременно правителство”. За изпълнението на този план създава през 1862 г. Първата българска легия в Белград – около 600 души, сред които Иван Касабов, Ильо Войвода, Стефан Караджа, Васил Левски и др. В легията участва и старозагорецът Димитър Николов, който по- късно загива като участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. При въоръжения сблъсък с турския гарнизон край Белград легията проявява изключителни бойни качества, но до война с Турция не се стига и тя е разтурена.

 

След разпускането на легията Раковски заминава за Атина с дипломатическа мисия, но разбира, че чуждите правителства гледат своите интереси и се прехвърля в Букурещ, където издава в. „Будащност” (1864), и редактира сп. „Българска старина” (1865).

 

В Букурещ Раковски става ръководител на българската емиграция. Поддържа преки контакти с румънското правителство и с дейци от цяла Румъния и Молдова. Той стига до заключението, че българският народ трябва да разчита на собствените си сили. Затова в края на 1866 г. изработва своя Трети план за освобождение на България, наречен „Привременен закон за народните горски чети през 1867 лето”.

 

В този закон се предвижда подготовката на общо въстание от централно ръководство – „Върховно началство”, начело на българска армия, състояща се от чети, които по даден сигнал ще преминат в България. През пролетта на 1867 г. Върховното началство подготвя и изпраща в България четите на Филип Тотю и на Панайот Хитов. В последната чета знаменосец е Васил Левски.

 

Раковски е вдъхновител и на Втората българска легия, открита през 1867 г. отново в Белград. Интересен и малко известен  факт, свързан със Стара Загора, е участието в нея на две ярки личности.  Единият от тях е видният поет, публицист и общественик Петър Иванов. Заради бурен скандал със сръбски военен Иванов напуска легията. Вторият участник е Христо Добрев Сяров, сподвижник на Васил Левски и приятел на заместника му Атанас Узунов.    

 

Георги Раковски се разболява тежко и умира от туберкулоза през 1867 г. Заслугите му за българското освободително движение са огромни. Посредством пламенната си публицистика и художествена дейност, благодарение на теоретичните си и практически трудове и планове, на авторитета си на енциклопедична личност, той възпитава цяло поколение, което продължава неговото дело.

 

текст: Петьо Мирчев, уредник "История на българските земи XV-XIX в."

постоянна експонация

На 18 май /вторник/ 2021 г. от 17:30 ч. на IV...
Кадрите са заснети преди повече от 100 години от...

Къща музей Градски бит - XIX век е адаптирана за хора с увреждания

 

 

ИГРА: Наредете пъзела!

Играйте... Наредете пъзела!