ул. "Железни врата" №36

УПИ XXXII–3475, Кв. 58 (ул. "Железни врата" №36)

 

            Обекта попада в северната част на Археологически резерват "Августа Траяна – Верея – Стара Загора". Той е с приблизителна площ от около 220 м2. През 2008 г. в близост до него (УПИ XXV-3480, кв. 42, ул. "Железни врата" №42) е проведено археологическо проучване с ръководител Димитър Янков. Разкрити са зидове от сгради III-IV век, водопроводни тръби, пласт с материали от XII век, както и пласт от XVIII-XIX век. В североизточния ъгъл на парцела е разкрита постройка, интерпретирана от проучвателя като "банска постройка". През 2007 г. на отсрещната страна на ул. "Железни врата" също са проведени археологически проучвания под ръководството на Димитър Янков. Разкрити са водопроводни съоръжения от XVIII век. В проучването взеха участие Мариана Гинзарова – фондопазител в РИМ-Стара Загора, Донка Колева – уредник в отдел "Праистория" към РИМ-Стара Загора.

 

В проученото пространство са разкрити останки от седем строителни периода:

 

І период ІІ-ІІІ век

 

            От този период запазените археологически структури се откриват в източната част на парцела. Разкрит е зид, изграден от жълт травертин със спойка от кал (кота 238.52 – 238.54). Разкритата му дължина е 3.20 м, а ширината 0.65 м. Вероятно непо-средствено източно от него е бил оформен канал, от който е запазен само западната стена. Той е изграден от същия тип камък, поставен напречно. Възможно е и зидът в южната част на проучената площ с посока изток-запад, също да принадлежи към този период (кота 238.64 – 238.53). От него е разкрита дължина 4.16 м, а ширината му е 0.60 м. В него е оформен вход с ширина 1.05 м.

 

ІІ период ІІІ-IV век

 

            През този период в проучвания парцел е изградена масивна сграда с няколко верижни помещения (поне 3). Зидовете и са градени от ломени камъни, споени с хоро-сан. Фундирана е директно върху скалистия терен. Най-източното помещение е с раз-мери: изток-запад – 6.85 м и север-юг – 8.20 м, като сградата е продължавала в южна посока. Вероятно входът и е бил от север. Следващото помещение се развива непосредствено в западна посока до описано-то и има размер изток-запад – 6.80 м.

            От най-западното помещение е разкрита много малка част от северния зид, кой-то е с дължина 1.40 м. Цялата разкрита дължина на сградата в посока изток-запад е 17.40 м, а в посока север-юг е 8.90 м, като на нито едно от трите помещения не е раз-крита южната стена. Зидовете на сградата са с дебелина 0.97 м.

            Източно от описаната сграда е оформен канал за мръсни води, чийто под е покрит с тегули. За стените му са използвани материали от зида от първия строителен период. Той е с дължина 4.50 м и ширина 0.38-0.32 м и следва денивелацията на терена (кота 238.35 – 237.96). Покрит е с големи каменни плочи (кота 238.51). Непосредствено източно от канала се разкри in situ каменно корито за чешма (кота 238.89). То е с правоъгълна форма и размери: ширина 0.58 м и дължина 1.17 м. Дълбочината му е 0.22 м. Изсечено е от монолитен каменен блок с размери: дължина 1.17 м, ширина 0.58 м и височина 0.39 м. От източната му страна е изсечен малък преливник. Снабдено е с два отвора – от запад и юг за изтичане на водата. От южната страна е било обработено допълнително, като е оформена правоъгълна рамка със скосени страни. Поради тази причина вероятно коритото е било видимо само от тази страна. Северно от него е оформена площадка за поставяне на чешма. Водата е била отвеждана до тук чрез водопровод(кота 238.16), разкрит северно от площадката. Проучени са общо две тръби, едната от които представлява коляно, което отвежда водата нагоре. Около чешмата е оформена площадка, изградена от каменни плочи, служеща за по-удобно използване и обслужване на съоръжението (обр. 2).

            Сградата е била с богата архитектурна украса, от която е намерена много малка част – колони (с различни диаметри), бази, детайли и други. Възможно е в някое от помещенията подът да е бил покрит с мозайка, от която се откриха няколко тесери.

 

ІІІ период VI-VII век

 

            След голямо разрушение, вероятно в края на VI век, сградата от втория строителен период е претърпяла големи разрушения. Възстановяването на зидовете след това става с надграждането им с ломени камъни, фрагменти от строителна керамика и архитектурни мраморни детайли, споени с кал. Входовете на сградата за затворени, подовото ниво е повдигнато (обр. 3). Към нея, непосредствено до източната и стена, е долепен и още един зид с посока изток-запад. Така общата дължина на сградата е достигнала до 20.40 м (в проученото пространство). По всяка вероятност сградата е сменила предназначението си и от изцяло жилищна е придобила и стопански функции. За това говори и големият брой питоси (и фрагменти от тях), разкрити in situ в проученото пространство. В по-късните периоди част от питосите са били използвани за огнища, съдейки по обгарянето на стените от вътрешна страна.

 

IV период ІХ-Х век

 

            Този период е засвидетелстван с керамични материали, но съществуването им следва да се отбележи, поради по-малкото им откриване в Августа Траяна. От този период не са открити жилищни структури.

 

V период ХІІ-ХІV век

 

            През петия период, животът в проучвания парцел продължава. Разкрити са няколко ями с богат керамичен материал. Не са разкрити жилищни структури, но вероятно през този период те са представлявали полувкопани съоръжения, които са били разрушени от по-късните периоди.

 

VI период XVIII-XIX век

 

            Останките от този период са ситуирани в централната и източната част на терена. Върху основите на сградата от втория строителен период е изградена правоъгълна постройка(кота 239.97) от ломени камъни и тухли, споени с кал, като на места е използване и суха зидария. До източната и стена, от вътрешна страна е долепено допълнително оформено огнище (кота 239.81), чийто стени са направени от тухли, вертикално забити в земята. В западната част на сградата е поставен част от античен зид (тухли, споени с хоросан), който вероятно е изваден от античните градежи и е служил за оформяне на ъгъла. Ширината на зидовете е 0.60 м. Сградата има ширина 5.60 м и дължина 7.60 м.

 

VII период ХХ век

 

            Останките от този период се откриват в южната част на проучвания терен. Разкрита е част от къща (кота 240.23), която е възможно да е строена и в края на ХІХ век. Тя има размери 2.20 х 3.00 м. Бе установено, че до ходовото ниво (кота 239.91), вътрешната част на стените е била измазана с кафява пръст и след това варосана. Сградата е запазена на 0.40 м в суперструкция. В югоизточният ъгъл на терена е разкрита основата на тоалетна с размери 1.03 х 0.96 м Структурите от шести и седми строителен период до голяма степен са разрушили тези от предишните периоди. В някои случаи те са използвали материала от по-ранните периоди при строителството на новите сгради.

 

Мария Камишева

ул. "Железни врата" №36
ул. "Железни врата" №36
ул. "Железни врата" №36

постоянна експонация

„Златото през вековете” е темата на тазгодишния „...
По повод Световния ден на туризма на 27 септември...

Къща музей Градски бит - XIX век е адаптирана за хора с увреждания

 

 

ИГРА: Наредете пъзела!

Играйте... Наредете пъзела!