При строителни дейности в УПИ II – 9120 - гр. Казанлък бе регистрирано съоръжение, за чието проучване се проведоха спасителни разкопки с научен ръководител ас. Петър Калчев – РИМ Стара Загора и Д. Андреева – ИМ „Искра“ Казанлък. Проучването се осъществи през м. Октомври 2018 г.
Съоръжението е с каменно-тухлена конструкция с правоъгълен план и полуцилиндричен свод, ориентирано изток-запад. Разрушена е югозападната му част.
Основите на стените са изградени от големи речни и ломени камъни, споени с хоросан. Съоръжението е покрито с полуцилиндричен тухлен свод. Обмазано е с хидрофобен, розов на цвят хоросан.
Подовото му ниво е от тухли споени с хоросан, върху хоросанова подложка. Покрито е с плътен слой хоросанова обмазка, която е частично запазена. Частично разрушен е и самият под.
Сводът на съоръжението е изграден от радиално разположени тухли, споени с бял на цвят хоросан. Отвън той също е покрит с тухли, споени с хоросан. Върху тухленото покритие има частично запазени следи от допълнително измазване с хоросан. В източния край на свода на съоръжението има два отвора, в които са разположени керамични тръби. Тръбите пресичат свода на съоръжението и продължават в източна посока, издигайки се над него. Ориентирани са И-З и са защитени с каменен кожух, изграден от големи речни и ломени камъни над и около тях.
В източна посока над тях се откри основа на Г-образен зид. Изграден е от речни камъни, споени с кал. Регистрира се и яма със съд за гасене на вар.
Откритото каменно-тухлено съоръжение вероятно е служило за съхраняване на вода т.е изпълнявало е функции на резервоар. Изградено е през XVII или XVIII век.