2021 г. - Спасително археологическо проучване при Източната порта на Августа Траяна

Спасително археологическо проучване при Източната порта на Августа Траяна

 

Петър Калчев,  Величка Мартинова, Пламена Бакалова

 

 

Във връзка с инвестиционно намерение за изграждане на жилищна сграда се проведе спасително археологическо проучване на обект:  УПИ IV1679; УПИ XIV 1677 и УПИ XVI 1678 намиращ се на ул. „Г.С.Раковски” 49- 53

В процеса на археологическите разкопки беше проучен архитектурен комплекс включващ:

 

1. Антична улица - decumanus maximus.

 

Главната антична улица decumanus maximus се разкри в северозападната част на терена (к.210,05). Полагането на уличната настилка, която е от плочести камъни трябва да се отнесе към първия период на застрояване на античния град – втората половина на II в. Беше установено, че към края на ІV – началото на V в., върху уличното платно е направена настилка от трошляк от дребни по размери ломени и речни камъни, пясък, фрагменти от строителна керамика (к.210,51). Античната улица има следните разкрити размери: ширина 1,82 м и дължина 24,55 м.

От юг на улицата е изграден канал с посока И-З (к.209,99). Той е с ширина 0,45 м, дълбочина 1,18 м и дължина – 11,50 м. Покритието му е било от тротоарни плочи. Каналът се проследява до включването му във втори канал, който е с посока С-Ю (к.209,54). Общата разкрита дължина на втория канал е 22,75 м, ширина 0,50 и дълбочина 0,80 м. Южният му край прави лека извивка на изток и се включва в основата на вътрешната крепостна стена на античния град. От там той е извеждал отпадните води извън нея. Спрял е да функционира в края на V – началото на VІ в., когато крепостната стена е била възстановена в този сектор, а заедно с това е изградена и протейхизмата.

Стените и на двата канала са изградени от ломени камъни на калова спойка и подово покритие от плочести камъни с различна големина.

 

2. Сгради южно от decumanus maximus

 

Регистрира се сграда, която е синхронна с първия етап на съществуване на уличното платно. Основите ѝ са от ломени камъни (жълт травертин) с неголеми размери на калова спойка и кирпич във височина. Тя е с верижен план и можем да предположим, че обхваща цяла инсула. От нея се откриха (вероятно) 5 помещения.  Има следните външни разкрити размери : 29,55 х 10,30 м и височина на зидовете 2,20 м. Сградата вероятно се развива в южна и западна посока. Единственият регистриран вход е от юг от към улицата и е с ширина 1,20 м. Той е бил запълнен с повдигането на уличното ниво в края на ІV – началото на V в. Към същият период се отнася и преустройството на сградата, когато тя е възстановена частично.  Има верижен план и регистрирани 4 помещения. Стените на сградата са от ломени камъни със спойка от бял хоросан и без добре оформени лица (к.210,75). Като основи за новите са използвани запазените зидове от жълт травертин на калова спойка, което ги прави изключително нестабилни. Външните размери на тази сграда са 13,95 х 9,80 и височина запазена 1,78 м. Поради многобройните по късни интервенции вход на сградата не се откри. В едно от помещенията (размери: 10,53 х 8,80 м) се откриха частично запазени пещи за производство на керамика – IV в.

Вероятно сградата е била унищожена по време на аваро-славянските нашествия.

Установи се трети строителен период на сградата в южната ѝ част. С него се свързва разделителен зид с посока И-З, с добре оформени външни лица от обработени ломени камъни и антични тухли оформящи страница, споени с жълта глина (к.209,24). Изграден е върху основите на едното от помещенията (помещение 3) на сградата с жълт травертин. Има следните размери: дължина 2,86 м, ширина 0,54 м и височина 1,82 м. Този строителен период може да се отнесе към XII в.

 Според намерените материали в проучения сектор източно от инсулата в тази част от града е имало работилници за обработка на желязо. Те съществуват  през ІІ – III в.

 

3. Източна порта на града

 

Разкри се частично източната порта на града. Тя има следните размери : дължина 12,0 м, височина запазена 2,25 м и ширина на южната стена 2,40 м. Външното южно лице на съоръжението е изградено от мраморни блокове с различни размери от 1,70 х 0,64 х 0,30 м до 0,50 х 0,58 х1,02 м. Те са запазени  в 5 реда. Закрепването между тях е с метални скоби с размери 0,25 м х 0,035 м. В пропугнакулумът бе открит на място мраморен блок, който е оформял част от прага на двукрилата врата (дължина праг - 1,20 м). Бе установено, че и той е бил повдигнат заедно с нивото на улицата в края на IV в. След включването на протейхизмата в съоръжението, т.е. края на V – VI в. като сполия в южната стена – мраморна база.

Поради по-късни интервенции част от плочестите камъни на улицата липсват. Регистрира се и канал за отпадни води с посока И-З, който ги отвежда извън укрепената част на града (к.209,24). Той се развива в северна посока, към съседния парцел и не може да се проследи изцяло. Изграден е от ломени камъни на калова спойка и има следните размери: дълбочина 0,75м, ширина – 0,50 м и дължина 3,30 м. Покритието му е от плочестите камъни на улицата.

 

4. Крепостни стени

 

Разкриха се и трасетата на двете крепостни стени на античния и средновековен град Августа Траяна -  Берое, които попадат в източната част на обекта. Основната крепостна стена построена след средата на II  в. е била с ширина 1,60 м- запазена само при вграждането и в портата на града (к.210,41). В останалата проучена част тя е със следните размери: дължина 29,0м, шир. 3,32 м и е запазена до 3,0 м височина. Това удебеляване е резултат от поправките и укрепването на стената както след средата на III в., така  и в края на V –  началото на VI в., когато е надстроена в opus mixtum и едновременно с това се осъществява изграждането на протейхизмата. В северната част на стената до портата се регистрираха два контрафорса (Т и Г-образни).  Пространството между външното лице на портата и Т-образния контрафорс е запълнено с ломени камъни, което вероятно се е осъществило след средата на III в. Наблюденията по време на разкопките показват, че двете лицеви части на стената са изключително грижливо направени с редове туфели, споени със здрав червен до розов хоросан.  

В най-южната част разстоянието между двете крепостни стени е 5,70 м, което се стеснява до 4,02 м при портата.

Външната крепостна стена се регистрира в източния край на терена. Тя е с максимална ширина 2,30 м, височина 1,70 и дължина с прекъсвания /съвременното мазе/ 24 м (к.209,92).  При западното външно лице – отстъп - 0,50 м, вероятно свързан с обслужването на стената и отговаря на ходовото ниво от периода на изграждане и съществуване на крепостната стена (к. 209,77). Фундирана е в културен пласт  (к. 207,37).

По време на третия строителен период на вътрешната крепостна стена, както и за външната е употребена смесена зидария (opus mixtum). Лицата на стените са от по- едри камъни, а емплектонът - блокаж от ломен камък и хоросан. В хоросана има едро счукана тухла. Тухлите са квадратни, със страна 0,34 м  и дебелина  0,04 м и фуга между тях 0,04м.  Тухлените редове са запазени до 4 реда (само при основната) – к. 209,89.

 

5. Средновековен период

 

    Бяха открити 33  средновековни гроба от периода XII-XIII в. Индивидите са погребани по християнски обичай – глава на запад, крака на изток. Почти липсва гробен инвентар. В проученият сектор са регистрирани една вероятно средновековна яма – хранилище, тъй като липсва датиращ материал в нея, и едно правоъгълно в план съоръжение, за което можем да допуснем, че е било и жилищно (к. 211,08). То е разположено върху трасето на улицата, която вероятно през средновековието не е имала същото значение на основна/главна улица.  По данни от запълнителя това съоръжение може да се датира към ХІІI в.

 

6. Османски период

 

Бяха регистрирани 8 септични ями от периода ХVІІ-ХІХ в., а в прохода на източната порта (пропугнакулумът) се откриха деструкции от жилища от същия период (керемиди и кирпич) използвани за подравняване на терена при изграждането на основите на съвременната къща.

 

 

7. Средата на XIX-XX в.

 

От средата на XIX-XX в. се откриха и 4 септични ями, като едната бе регистрирана в  пeриболосът. Тя е фундирана на дълбочина 2,80 м от съвременния терен. Стените на структурите са от средни и дребни по размери ломени камъни на калова спойка. Формата им е правоъгълна. Запълнителят е идентичен. Той е от тъмно кафява на цвят, рохка по структура пръст, примесена с множество единични въгленчета и пепел.

 

 

2021 г. - Спасително археологическо проучване при Източната порта на Августа Траяна
2021 г. - Спасително археологическо проучване при Източната порта на Августа Траяна
2021 г. - Спасително археологическо проучване при Източната порта на Августа Траяна

постоянна експонация

Заниманията ще се провеждат от 10 юли до 2 август...
Изложбата ни пренася във вълшебния свят на...

Къща музей Градски бит - XIX век е адаптирана за хора с увреждания

 

 

ИГРА: Наредете пъзела!

Играйте... Наредете пъзела!