-
На 16 април отбелязваме Деня на
Българската Конституция и юриста
С Учредителното
събрание във Велико Търново (10 февруари 1879 - 16 април 1879 г.)
се поставя началото на парламентарния живот в освободена
България. То е свикано на основание чл. 4 на Берлинския договор и в
него участват 229 депутати (по избор, по право и назначени). Вместо
препоръчания от Берлинския конгрес Органически устав, народните
представители изработват Търновската конституция, която подписват на
16 април 1879 г. Състои от 169 члена, подредени в 22 глави.
-
Тя провъзгласява Третата българска държава за конституционна
монархия с еднокамарен парламент. Основният български закон
предвижда разделение на трите основни власти - законодателната,
изпълнителната и съдебната. Според чл. 85 „Представителството на
Българското Княжество се заключава в Народното събрание, което бива:
Обикновено и Велико”.
-
Парламентът
заедно с княза получава правомощията на законодателната власт. По
нареждане на монарха министрите внасят законопроектите в Народното
събрание, а след гласуването им те подлежат на утвърждаване от
княза.
-
Според чл.8
на Търновската конституция лицето на княза е „свещено и
неприкосновено", а това положение го освобождава от всякаква
гражданска и наказателна отговорност.
-
Основният
закон позволява на монарха да разпуска Народното събрание, да
уволнява неудобните му министри и по такъв начин да манипулира
правителството и парламента.
-
Още на следващия след приемането на конституцията ден - 17 април
1879 г., Учредителното събрание започва да работи като Първото
велико народно събрание с една задача - избор на държавен глава.
-
Петербург предлага 22-годишния подпоручик и немски принц Хесенски,
Александър Йозеф фон Батенберг. На 26 юни 1879 г. княз Александър
полага клетва пред ВНС. На 5 юли той назначава първото българско
правителство, ръководено от консерватора Тодор Бурмов. Така започва
новата българска история.
-
-
-
Ваня Донева-Ценкова
