Ботевите четници от Старозагорско

На 20 април стар стил (1 май нов стил) 1876 г. в Копривщица избухва Априлското въстание. В организационните дейности, а по-късно и в четата на Христо Ботев, взимат участие двама старозагорци.

Единият от тях е Георги Апостолов. Роден е през юни 1853 г. в семейството на богат търговец, в кв.Акарджа, Ески За/г/ра (дн.Стара Загора). Завършва класното училище в града, след което става счетоводител и търговец. Работи и в Цариград, където изучава гръцки, френски и турски език. През 1872 г. се завръща в родния си град и се включва в местния революционен комитет, основан от Васил Левски. През 1875 г. се среща и води кореспонденция със Стефан Стамболов, във връзка с организирането на Старозагорското въстание. То избухва на 16 септември, но е бързо потушено. Апостолов се укрива в Румъния, където продължава революционната си дейност. Участва в Гюргевския революционен комитет за освобождението на България. През пролетта на 1876 г. се включва в Ботевата чета. Георги Апостолов е един от най-приближените лица на поета-революционер. С четниците преминава Дунава, участва в боевете на Милин камък и околията. След трагичната смърт на Ботев, Апостолов повежда част от разпръсналата се чета, която бързо е застигната от турски куршуми край Лютиброд, Врачанско. Там старозагорецът загива, а тленните му останки се съхраняват в костницата на Ботевите четници в с.Скравена.

Другият участник в Ботевата чета е Стоян войвода (Стоян Димов Терзиев), роден в с.Казанка, Старозагорско през 1842 г. в бедно семейство заедно с още 8 братя и сестри. Бащата е шивачът Димо Стоянов, който за да изхранва семейството, търси препитание във Влашко. С него често пътували Стоян и братята му. През 1872 г. Стоян събира малка чета от 30 души в района на Горно Ново село в Средна гора. Участва в убийството на разбойниците Али чауш и Гълито от същото село. Включва се в подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г., в което участие трябвало да вземе и неговата чета, но поради предателство това не се случва. Стоян Терзиев преминава в Румъния, където през пролетта на следващата година се включва в четата на Ботев. Поверено му е ръководството на ариергардна част. Стоян войвода от с.Казанка загива по време на сражение с черкезите на 22 май стар стил (3 юни нов стил) 1876 г. в местността Прапора, край село Алтимир, Врачанско, където е и погребан. На лобното му място е издигнат паметник, т. нар. „Стоянов гроб”. Три десетилетия по-късно е записана народна песен за трагичната му гибел:

    Паднал ми ранен млад Стоян,
   млад Стоян, млада войвода,
   у тая гора зелена,
   зелена гора айдушка.
   Немало никой до него,
   водица да му донесе,
   сенчица да му направи
   и люти рани привърже.
   Над него вият два орла,
   два орла – сиви сокола.
   Стоян на орли думаше:
   „Вийте се, вийте, два орла,
   с криле ми сенкя пазете,
   с уста ми вода носете,
   дорде ми душа излезне,
   па си са ниско спущете
   и си при мене додете,
   бело са месо наяще,
   черни са кърви напийте...