Eкспозиция на РИМ Стара Загора

Експозицията на Регионалния исторически музей e разположена в специална сграда, построена върху останки от централната улица (Cardo maximus) на античния град Августа Траяна и в силует представя идеята за пясъчен часовник. Открита е официално на 03.03.2009 г.

Основната цел на музейните работници е представянето на историята на града и региона от неговото възникване през античността до възстановяването му след разрушенията и пожарищата през 1877 г. по време на Освободителната война. Тя е реализирана на три нива.

Благоприятните условия за живот в Горнотракийската низина са причина за възникването на първите селища в региона още през ранния неолит. Само на територията на днешна Стара Загора сега са регистрирани 5 селищни могили. Сред тях се открояват Азмашката могила (първата изцяло проучена в България), Берекетската селищна могила (една от най-големите на територията на България) и селищната могила в района на болница «д-р Ст. Киркович», където са разкопани, проучени и експонирани най-добре запазените жилища от времето на ранния неолит на територията на Европа. Добивът на медна руда от рудниците, намиращи се в местността «Мечи кладенец», в близост до Стара Загора, разработени в V хил. пр. Хр. и изработените от нея оръдия на труда, оръжия и накити задоволяват огромна територия, достигаща до Северното Причерноморие. В близост до Берекетската могила за първи път в България е проучен и некропол от раннобронзовата епоха. Въпреки откриването на няколко значими паметници от ранно и късножелязната епоха – златните фиали от с. Даскал Атанасово, сребърният позлатен колан от с. Ловец, тракийската подмогилна гробница в землището на с. Оряховица, регистрираното значително парично обръщение от няколко колективни находки, както и отделни монети, придобити от археологически разкопки, досега на територията на Старозагорския регион, освен проучените останки от столицата на Одриското царство – Севтополис, няма данни за съществуването на друга градска структура в предримска Тракия.

Първият град, който възниква на територията на днешна Стара Загора се отнася към времето на император Траян (98 - 117 г.). В писмените източници той е известен под името Августа Траяна. В експозицията са представени предмети, свързани с всекидневния живот на жителите на града – керамични съдове, лампи, медицински инструменти, каменна пластика. Открояват се богатите колекции от бронзови и стъклени съдове: лампи, амфори, котле с релефно изображение на подвизите на Херакъл, стъклената фиала с гравирана танцьорка, стъклен ритон с протоме на охлюв. Постепенно градът се налага като важен административен, търговски и производствен център в римската провинция Тракия с право да сече собствени монети. През управляваната от буле (градски съвет) и демос ( народно събрание) територия на града преминават важни търговски и военни пътища от Филипопол към черноморските градове и на юг – към Адрианопол. Част от неговите жители притежават богати фамилни извънградски имения – вили. При разкопките на тракийска вила и могилен некропол в местността „Чаталка” са открити едни от най-значимите находки от този период. Сред тях се открояват параден бронзов шлем – маска, както и меч с името на сарматския цар Енисмей. Сравнително мирният живот в границите на империята от края на ІІ, началото на ІІІ в. позволяват да се разгърне мащабно строителство в града и околностите му. На първо експозиционно ниво, чрез каменни надписи и архитектурни паметници, е разкрита част от тази дейност. Атрактивно е представена запазената част от античната улица (Cardo maximus)) и прилежащата й сграда от изток. Тук са експонирани и различни изображения на божества от пантеона на траките, сред които впечатляват с изящната си изработка мраморната статуя на Орфей, мраморната глава на Пан, бронзовата и мраморна статуетки на Зевс и оброчната плочка на Дионис. При спасителни археологически проучвания в Стара Загора са открити повече от 20 мозайки, което е доказателство за големите материалните възможностите и високите естетическите изисквания на жителите му.

Третото експозиционно ниво е свързано с развитието на града през средновековието, османското владичество и Възраждането. Близостта му до столицата на Източната римска империя Константинопол и постепенното налагане на християнството като единствена религия го натоварват с нови функции. Берое (така се нарича градът след ІV в.) става център на самостоятелна архиепископия, пряко подчинена на Константинополския патриарх. Наред с това е и важен военен център, който пази от варварските нахлувания подстъпите към столицата на Византийската империя. Тази роля се засилва особено след създаването на българската държава. Свидетелство за това е каменният надпис, открит при археологически проучвания, в който се съобщава за посещението на имп. Ирина и синът й Константин VІ през 784 г. в Берое, както и за намерението им да го възстановят и укрепят.

    След 812 г. градът е включен в границите на българската държава и запазва своя статут на военно-стратегически център. След падането на България под византийска власт, той е център на стратегия. За периода ХІ - началото на ХІІІ в. е временна резиденция на византийските императори от династията на Комнините. Този мирен етап от историята на града е свързан с бурен икономически и културен възход. От това време са прочутите старозагорски каменни релефи с изображения на лъв, грифон, пауни, двуглав орел и лъвица с лъвче (символ на съвременна Стара Загора). Сред уникалните музейни експонати от средновековието е и един шедьовър на византийското изкуство - великолепната бронзова матрица с евангелската сцена "Благовещение".

След османското нашествие градът остава административен център, но вече на по-малък регион. Съществено се променя материалната култура в резултат на доминацията на един нов етнос, изповядващ исляма. Към края на ХVІІІ, началото на ХІХ в. в Ески Загра все по-отчетливо се налагат българските производители, търговци, занаятчии, книжовници – всички те са носители на новите идеи за духовна, религиозна и политическа свобода. Посетителите на музейната експозиция ще видят Старозагорския препис (преправка?) на Паисиевата история (1837 г.), уникален екземпляр от първия печатан вечен календар на Цвятко Хаджигеоргов (1818 г.), знамето на старозагорските въстаници (1875 г.) – първообраз на българския национален флаг.

Към средата на XIX в. българите наричат града Железник, а след Освобождението се налага името Стара Загора.

Тук се водят първите големи сражения по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), а името на града се свързва с подвига и саможертвата на руските войни и българските опълченци срещу ордите на Сюлейман паша. В пределите на Източна Румелия «строителите на съвременна Стара Загора» полагат основите на едно ново начало, заредено с желанието на жителите му за изграждането на един модерен европейски град.

Димитър Янков