В ЗОРАТА НА МУЗЕЙНОТО ДЕЛО

Началото на музейното дело в Стара Загора е поставено преди 117 години, на 28 май (ст.ст.) 1907 г., когато е основано Археологическо дружество „Августа Траяна“. Сред учредителите са учителите Атанас Т. Илиев, Атанас Кожухаров, Александър Козаров, митрополит Методий, архимандрит Йосиф, кметът Пенчо х.Славов, майор Ханджиев и др. За негов председател и пръв уредник на музея е избран Атанас Кожухаров.

Заседанията на дружеството се провеждат в малка стаичка в хотел „България“, предоставена за ползване на Мъжката гимназия. В нея Кожухаров поставя античните и средновековни бронзови предмети, открити при прокопаване на водопровод в центъра на Стара Загора, в близост до дома на Хаджиангелови. В часовникарски шкаф, подарен от Георги Енев, са изложени монети. Скоро мястото се оказва малко, за да побере дарените старини и през 1909 г. сбирката е преместена в Градския дом. 

През 1912 г. е построена специална сграда за градска библиотека и музей. Археологическото дружество вече има възможност да изгради една модерна за времето си експозиция. Постепенно колекциите се обогатяват с предмети от римската епоха, оловен царски печат от ХІІ в., антични и български монети, фрагмент от статуетка на бог Купидон, оброчни плочи на Тракийския конник. Общинското управление предоставя пожарникарската каруца за транспорт на новооткритите експонати.

Музеят организира и археологически проучвания. През 1911 г. Атанас Кожухаров съдейства на изпратения от Министерството на Народното просвещение Гаврил Кацаров да започне разкопки на селищна могила, намираща се в центъра на с. Свети Кирилово. Открити са предмети от мрамор, глина и железни оръдия на труда. За първи път излизат типичните за средната бронзова епоха чаши със скосено устие и високи дръжки. Те стават известни като „чаши тип Св. Кирилово”.

Проучени са няколко гробници, мозайки, части от крепостната стена на античния град и др. Членовете на дружеството посещават редица села, в които фотографират и описват ценни находки, а други прибират в музея. Осъществено е ползотворно сътрудничество с научни работници от столицата като археолозите проф. Богдан Филов, проф. Гаврил Кацаров, историкът Иван Дуйчев, фолклористът Петър Динеков и др.

До 1921 г. музеят е посетен от над 3500 души. Разгледан е от наши и чуждестранни държавници и учени  – царица Елеонора, цар Борис III, Стоян Заимов, професорите Атанас Иширков, Богдан Филов, Васил Златарски, Андрей Протич, Геза Фехер, Иван Дуйчев, певицата Христина Морфова и др.

Богатият педагогически опит убеждава Кожухаров, че трябва да се изгради здрава връзка между обучението по история и музеите. В работата на Археологическото дружество той умело включва преподавателите от местните училища – Добри Христов, Стефан Минев, Христо Райков и др. През 1921 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение, възпитаник на Мъжката гимназия в Стара Загора,  успява да осигури ежемесечна заплата Кожухаров, което му позволява да се посвети изцяло на проучване и съхраняване на културно-историческото наследство на региона.

Със своята събирателска дейност, научни изследвания и интересна експозиция още в първите десетилетия от съществуването си, Старозагорският музей завоюва национален авторитет. В Известията на Българския археологически институт от 1925 г. е отбелязано, че „от провинциалните музеи при археологическите дружества по богатство и уредба на сбирките Старозагорският музей стои на предно място…”

 

Райна Антонова-Тончева, гл. уредник отдел "Нова история" в РИМ-Стара Загора

 

 

Атанас Кожухаров и съпругата му. Снимка от архива на сем. Кожухарови

 

 

Сградата, построена за музей и библиотека през 1912 г.

постоянна експонация

Заниманията ще се провеждат от 10 юли до 2 август...
Изложбата ни пренася във вълшебния свят на...

Къща музей Градски бит - XIX век е адаптирана за хора с увреждания

 

 

ИГРА: Наредете пъзела!

Играйте... Наредете пъзела!