Дълбошкото съкровище
С инвентарен номер 762 в библиотеката на РИМ-Стара Загора е заведено и се пази едно ценно издание от 1880 г. Става дума за публикацията на Василий Александрович Прохоров (1818-1882 г.) – Болгаския раскопки, близь Эскизагры. Авторът е известен в научната общност като археолог и изкуствовед. Сред различните му занимания трябва да се споменат усилията му по издаване на периодичните издания “Християнские древности и археология” и “Русские древности”.
“Болгаския раскопки, близь Эскизагры” съдържа 8 страници текст и 8 страници илюстрации, отпечатани във формат с размери: 25.5/34.5 см. Музейният екземпляр е подвързан, без да е запазена корицата, поради което трябва да приемем на доверие, споменатата в биографията на В. Прохоров годината на издаването – 1880. Косвено доказателство за нейната истинност откриваме на стр. 8, където е записано, че руската цензура е дала разрешение за отпечатване на брошурата в Санкт Петербург на 28 декември 1879 г. В инвентарната книга не е отразено как съчинението на В. Прохоров попада в музея. Вероятно то е дарение или откупка (записано е като цена 25 лева). Преди да постъпи в музея “Болгаския раскопки, близь Эскизагры” е била притежание на Иван Стойнов Шиваров, който ръкописно е положил името си и датата на придобиване – 25 март 1895 г., Санкт Петербург. Ив. Шиваров е вероятно брат на известния старозагорски учител и революционер Христо Шиваров. След създаване на археологическото дружество “Августа Траяна” брошурата става част от неговата библиотека. Няма данни да има друг екземпляр в България.
В началото на своята публикация В. Прохоров предава лаконично разказа на поручик Н. П. Кляузов за “разкопките край с. Дълбоки”. През април 1879 г. поручикът получил нареждане от генерал-губернатора на Румелия – Столипин да замине за Старозагорски окръг (изписан в текста като Эски-Загрский), за да събере различни статистически данни. На 12 април Н. П. Кляузов бил в с. Дълбоки, където случайно присъствал на разкриване на древен гроб. Той се намирал на 100 сажена (1 сажен = 2,13 метра) от самото село. При подготовката на терен за ново гробище хората, които изравнявали пръстта, забелязали, че от почвата се подава голям дялан камък. Това бил капакът на гробница, която се намирала на 60 см под повърхността. Те го надигнали в присъствие на поручика и пред погледа им се разкрил изтлял от времето скелет в бронзова броня. Върху бронята имало златен нагръдник, а около скелета парчета от разрушени железни предмети, предимно части от оръжия. При краката били разположени 5 глинени, 3 бронзови и 4 сребърни съда и един железен светилник с три крака (счупен на две части). Имало и парчета от изгнило дърво, вероятно от дървения саркофаг, в който било положено тялото.
В. Прохоров подробно описва всички находки. На 6 страници той собственоръчно изработва литографии както на самата гробница по чертежи на поручик Кляузов, така и на всички намерени предмети. Една част от тях той изрисува в действителния им вид, а други - в 1/4 от размерите им. На други 2 страници В. Прохоров публикува т.н. обяснителни рисунки (орнаменти от корнизи, от различни паметници, щитове, вази и т.н.), които, според него, имат сходни елементи с находките от с. Дълбоки.
През 1880 г. В. Прохоров не се наема да даде точна датировка на находката. Това не се осмеляват да направят и други руски учени, защото някои от предметите в гробницата нямат аналог в дотогавашните публикации. Едва през 1932 г. известният български археолог Богдан Филов препубликува Дълбошката находка, като използва написаното от В. Прохаров (Б. Филов, Античната гробница при с. Дълбоки, старозагорско). Той я отнася към втората половина на V в пр. Хр. и я определя като тракийска.
Уникалната находка още през 1879 г. е пренесена в Русия. През 1914 г. директорът на Ермитажа проф. Валдхауер откупува от археолога Спицын една от сребърните чаши. Завежда я в ориенталския отдел на музея. Останалите предмети стават притежание на Ашмолския музей в Оксфорд, Англия. До сега са правени няколко безуспешни опита Дълбошката находка да гостува в Стара Загора. Те ще продължат и в бъдеще, още повече че новата сграда на музея дава чудесна възможност на уникалното откритие да се порадват всички старозагорци.
доц.д-р С.Димитрова
ИГРА: Наредете пъзела!
