Експонат на седмицата от рубриката "Музейните експонати - богатство от нашето минало"

МУЗЕЙНИТЕ ЕКСПОНАТИ - БОГАТСТВО ОТ НАШЕТО МИНАЛО

Из колекциите на РИМ - Стара Загора

 

 

Всяка седмица на Вашето внимание РИМ-Стара Загора представя най-впечатляващите артефакти от колекциите си. 

Тръгнете заедно с нас на едно вълнуващо пътешествие през историческите епохи, в което пътеводители ще ни бъдат музейните експонати – богатството от нашето минало.

Изданията на рубриката се публикуват на официалния сайт на РИМ-Стара Загора, във Facebook и на страниците на медийния ни партньор в-к „Национална бизнес поща“.

 

ЗЛАТНИ ФИАЛИ ОТ СТАРОЗАГОРСКО

 

            Златните фиали са открити случайно през далечната 1958 г. При оран в м. Юртищата в замлището на с. Даскал Атанасово, работниците попадат на три златни съдчета. Още на нивата едното е разкъсано и захвърлено, като в последствие е открита част от нея. Другите две са продадени на зъботехник в Стара Загора, който претопява едното за коронки. След намесата на органите на реда, третото е спасено и предадено на музея в гр. Стара Загора.

            Фиалите представляват ниски чаши, използвани за възлияния на течности при жертвоприношения. Те са много разпространени сред народите от Средиземноморието. Най-често фиалите са изработвани от сребро, а по-рядко от бронз, злато или керамика. Могат да бъдат релефно украсени или рисувани, понякога имат и улеи. Най-често те са украсени с геометрични и растителни мотиви (розетки, жълъди, шишарки, бръшлян). В центъра на фиалите има издутина, наречена умбо или омфалос („пъп“), символизиращ центъра на света.

            Запазената фиала е изкована от златен лист с предварително съобразени размери, чиято дебелина достига до 0,1 см след окончателната обработка. Съдът е с ниска полусферична форм, с прав ръб на устието. От двете му страни, на равни разстояния едно от друго, са занитени четири тънки златни пластини. Върху стените и дъното е гравирана украса от стилизирани лотосови цветове с издължена форма и остри върхове. Декорацията е разположена радиално около омфалоса и разделена от него посредством един релефен пръстен.

            От втората фиала са запазени две части от срещуположни стени и омфалоса с областта от дъното край него. Украсена е по същия начин - стилизирани лотосови листа с остри върхове и заоблени в основата си дръжки, но в зоната на дъното е разделена от омфалоса не с релефен ръб, а чрез две концентрични, вписани една в друга окръжности, с пояс от малки точки между тях. При изковаването и дебелината на металния лист е много тънък - 0,05-0,07 см.

 

            Златните фиали се датират в първата половина на VI век пр. Хр., като по техника и стил на декориране се отнасят към произведенията на ранната гръцка металопластика, чиято масова бронзова продукция се открива в светилищата на континентална Елада.

 

           Мария Камишева,

           завеждащ отдел „Антична археология” в РИМ-Стара Загора

 

 

 

 

постоянна експонация

На 07.12. /сряда/ от 17:30 ч. се открива...
Любителите на изкуството имат възможност да се...

Къща музей Градски бит - XIX век е адаптирана за хора с увреждания

 

 

ИГРА: Наредете пъзела!

Играйте... Наредете пъзела!