СКРЪБНА ВЕСТ

    Екипът на Регионален исторически музей - Стара Загора с прискърбие съобщава за кончината на бившия директор на музея доц. д-р Христо Буюклиев. Отиде си една светла личност, високо ерудиран учен, неуморим изследовател в областта на античната и средновековна археология, епиграфика и културно-историческо наследство.

    Неговата трудова биография започва като уредник и завеждащ отдел „Археология” на Старозагорския музей през 1959 г., а от 1966 г. е научен сътрудник.

    Изключително значение за науката имат неговите проучвания в началото на 70-те години на миналия век на тракийската вила рустика при яз. Чаталка, на които е един от ръководителите. И досега тези проучвания и тяхната навременна публикация служат за еталон на учените в изследванията на тракийската култура през римската и късноантичната епоха в България. В резултат на труда е публикацията на монографията му „Тракийският могилен некропол при язовир Чаталка, Старозагорско”, с която се хабилитира.

    От 1981 г. на Христо Буюклиев е присъдена научната степен „кандидат на историческите науки”, сега „доктор по история”, а от 1985 г. ст.н.с. II степен, сега равносилно на доцент.

    Хр. Буюклиев се утвърди в науката като един от най-добрите познавачи на тракийкото въоръжение. Впечатляващи са научните му приноси, свързани с историята на античната Августа Траяна – жреческо съсловие, гладиаторски борби, управление на града и провинцията. Негова е заслугата за публикуването на част от епиграфските паметници на Августа Траяна, разкриващи нови данни за града и неговите жители.

    Христо Буюклиев е участник и ръководител в редица археологически проучвания - главно в резервата Августа Траяна – Берое - Стара Загора, както и на територията на комплекса Марица-изток. Проучва и застрашени антични обекти – надгробна могила до с. Славянин, късноантична гробница  край Циле (до с. Черна гора, Чирпанско).

    В периода от 1993 до 1997 г. е главен научен ръководител на съвместната българо-германска експедиция, която проучва многослойното поселение при с. Рупките, Чирпанско, което той идентифицира като пътна станция Карасура.

    Хр. Буюклиев отдава много сили и за административна дейност. От 1983 г. до 1998 г. той е директор на Старозагорския музей. От 1986 г. като изявен музеен специалист е избран за член на Международната организация на музеите ИКОМ към Юнеско.

    Главен редактор е на поредицата «Известия на музеите от Югоизточна България» в периода 1995-1998 г.

    Доц. Христо Буюклиев има издадени над 100 научни статии и трудове в престижни български и чуждестранни издания и повече от 200 научно-популярни статии. Участва в редица симпозиуми в страната и по света. Благодарение на Буюклиев Старозагорският музей установява тесни контакти с Ашмолския музей в Оксфорд, Ермитажа в Санкт Петербург, Куйбишевския държавен университет и други сродни институции в Берлин и Хале в Германия, Франция, Холандия, Португалия, Румъния.

    Той е и университетски преподавател - хоноруван доцент по археология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” в периода 1997-1998 г. и хоноруван доцент във Висше училище колеж „Телематика” в Стара Загора от 1999 г. ,  където чете лекции в специалността „Туризъм”. Носител е на ордените „Кирил и Методий“ I и II степен.

    Колективът на Регионален исторически музей изразява своята искрена почит и уважение към човека, колегата и бивш директор на музея, Христо Буюклиев.

    Да бъде светла неговата памет!