Честване на 70-годишнината на акад. Васил Николов в Регионален исторически музей – Стара Загора

Честване на 70-годишнината на акад. Васил Николов в Регионален исторически музей – Стара Загора

 

ПРОГРАМА

 

24 март /четвъртък/ 2022 г.

 

От 11:00 ч. в зала №33 на РИМ-Стара Загора ще се проведе среща-разговор на акад. Васил Николов с ученици от старозагорските училища, на която ще се обсъдят темите : „Защо трябва да завършим висше образование?“, „Кариерата на учения“, „Каква е професията на археолога?“, „С какво се занимава науката праистория?“.

От 13:30 ч. в зала № 33 на музея ще бъде организирана пресконференция с журналисти от Стара Загора и с представители на ученическите клубове по журналистика от старозагорски училища, участници в проекта „Младите в атака“. На нея ще бъдат представени изданията на акад. Николов: „Антропоморфни керамични съдове от къснонеолитния обреден комплекс Капитан Андреево“, „Специализирано производство на сол в Провадия-Солницата през VI-V хил. пр. Хр. и обществено-икономическото му въздействие“ и „Слатина – раннонеолитното село в Софийското поле в края на  VII – първата половина на VI хил. пр. Хр.“.

От 17:30 ч. в зала №33 на музея ще се състои среща-разговор на акад. Васил Николов със старозагорската общественост и музейни специалисти. Ще бъде представена презентация на последните проучвания от Провадия-Солницата и най-новите научни разработки на акад. Николов.

 

***

 

Васил Николов е български археолог-праисторик, академик на Българската академия на науките. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1982 г. защитава първата си докторска дисертация („кандидат на ист. науки“). През 1991-1993 г. е стипендиант на фондация Александър фон Хумболт в Института за пра- и ранна история и предноазиатска археология – Университет на Саарланд, Саарбрюкен, Германия.

Преминал е целия си досегашен професионален път на археолог-праисторик в Националния археологически институт с музей на БАН – от 1984 до днес. Доктор на науките е от 1998 г., професор става през 1999 г. От 2003 до 2007 г. е директор на НАИМ. От 2014 г. е член-кореспондент на БАН, а от 27 октомври и академик. От 2017 до 2021 г. е заместник-председател на БАН.

Научните му приноси са в различни аспекти на изследването на късната праистория: произход на неолитната култура на Източните и Централните Балкани, неолитната керамика, праисторическата архитектура, специализираните производства през халколита, комплексното общество през халколита, религиозно-митологичната система на древните земеделци, праисторическите ямни светилища, първите каменни праисторически крепости в Европа и т.н. Утвърждава тезата, че първата европейска цивилизация се заражда и развива именно на Балканите, включително и в днешните български земи (той потвърждава това и за Стара Загора с уникалния обект „Неолитни жилища“, също свързан с първата европейска цивилизация). През последните десетилетия е един от най-активните популяризатори на достиженията на българската праистория. Автор или съавтор е на около 350 научни публикации в български и чужди издания, сред които и дузина монографии.

Ръководил е проучванията на много праисторически обекти, между които и Слатина-София, Караново, Капитан Димитриево, Любимец, Капитан Андреево, Мурсалево, както и най-ранния в Европа праисторически солодобивен и градски център Провадия-Солницата.

Носител е на Ордена за заслуги на Федерална република Германия (Bundesverdienstkreuz) на лента. Обявен е за почетен гражданин на Провадия и София. Носител на почетния знак на Министерството на културата „Златен век“ на огърлие.

постоянна експонация

Началото е поставено през 1977 г. от ICOM (...
Изложбата „Спомени за бащината къща“ представя...

Къща музей Градски бит - XIX век е адаптирана за хора с увреждания

 

 

ИГРА: Наредете пъзела!

Играйте... Наредете пъзела!