145 години от повторното Освобождение на Стара Загора

145 години от повторното Освобождение на Стара Загора

през Руско–турската освободителна война (1877-1878)

След битката при Стара Загора на 31 юли 1877 година, по време на Руско-турската война от 1877-1878, градът е опожарен и разграбен от войската на Сюлейман паша. Настъпващите турци са ожесточени от упоритата няколкочасова съпротива на руската войска и българското опълчение, дали възможност, поне на малка част от населението на града да се изтегли на север, към Балкана. Част от опълченците, казаците и местните жители оказват отпор на турците, барикадирани в отделни къщи. Тази съпротива продължава до 1 август, когато вече целият град гори и се разграбва от войници и нередовни части.

Хората, които не успяват да се изтеглят с руско-българския отряд са избити. По различни сведения загиват около 14 500 българи. Не са пощадени дори и тези, които търсят спасение в православните храмове. В тях са убити няколко хиляди души, а храмовете - масово унищожени. Освирепели от твърдата съпротива, турците извършват нечувани кланета. Дори Юлий Викед, английски офицер, който по това време е в щаба на Сюлейман паша и е убеден привърженик на турците, свидетелства, че върху българите връхлетели не хора, а ,,като че ли били някой бесни дяволи”, които убивали ,,всичко що диша”. Малцина се укриват по тавани и мазета, незасегнати от огъня и стават неволни свидетели на нечуваните зверства, при описанието на които ,,езика се вдървява, а кръвта замръзва в жилите”. Повечето от тях успяват да избягат от града през следващите нощи и разказват за това, което са видели.

Едва на третия ден Сюлейман паша решава да спре с убийствата и да  създаде лагер за оцелелите. Между тях няма мъже. Много жени и момичета са изпратени към Одрин и Цариград, като малцина се връщат след Освобождението в града. За изхранване на турската войска е употребен всичкият дребен добитък, а едрият е откаран от башибозуците в Одрин и Цариград.

След оттеглянето на турската войска Стара Загора остава един напълно унищожен и обезлюден град, напуснат дори от домашните животни. В продължение на няколко дни в него не живее никой, като едва към средата на август 1877 г. се сформира полиция. В града започват да се завръщат отделни турски семейства, като общият им брой достига 100-150 човека. Те се заселват в по-здравите къщи и се заемат да прибират реколтата на българите, която в тази година се оказала изключително богата. По-късно с нея се изхранва завърналото се оцеляло население.

Цели пет месеца градът остава в ръцете на турците. През това време пожарищата продължават да тлеят, а навсякъде в града има камари от трупове. Властите безуспешно се опитват да ги погребат, използвайки ангарията на чирпански селяни, които през деня са в града, а вечер отново се връщат по селата си, отвратени от ужаса, който царува. Загиналите старозагорци така и не са погребани, а малкото, които са зарити, са погребани плитко и след време части от костите се показват на повърхността.

Зимата на 1877 г. е сурова, а падналият сняг e дълбок. Уповавайки се на това, турците не са особено бдителни в последните дни на годината, смятайки, че русите няма да атакуват в такова време. На 10 декември 1877 г., след дълга обсада пада Плевен. Руското командване решава да предприеме широкомащабно настъпление по всички направления, въпреки лошото време. Проявявайки героизъм и себеотрицание, водени от български водачи, руските войски отново преминават старопланинските проходи, като преодоляват турската съпротива и разбиват турците в укрепения лагер Шипка-Шейново в началото на януари 1878 година. При вестта за настъплението на руските войски турците бягат към Одрин.

По време на зимното преминаване на Стара планина строгият и педантичен генерал-майор Струков е назначен на командната длъжност командир на Лейбгвардейския улански полк, който е включен в състава на Средната колона на Южния отряд при заключителния етап на войната. Началник е на Предния отряд (3 конни полка). Отрядът преминава бързо през Тракия по време на зимното прочистване от остатъците на османската армия. Руските войски освобождават Казанлък, а на 13януари 1878 г. и Стара Загора.

Този път няма тържествено посрещане от страна на населението, като единственият човек, който посреща освободителите е българката Неда Черковина, която успява да оцелее в петмесечния ад. За нейните страдания пише възрожденеца Г. Димитров в книгата си ,,Страданията на българите и Освобождението на България през 1877-78 год.”

Тези събития не са отразени в спомените на Ат. Илиев, х. Г. Славов, Ат. Иванов и Минко Минев, защото те се завръщат по-късно в освободения град, и за това, което е станало се осведомяват от дошлите по-рано.

Започва бавното и мъчително възстановяване на града от руините, за да достигне до нас, съвременниците в днешния си вид.

Петьо Мирчев,

уредник в отдел "История на българските земи XV-XIX в."

РИМ-Стара Загора

Може да разгледате и презентация, посветена на темата тук.