148 години от Старозагорското въстание

 Старозагорското въстание от 1875 година

 

        

Днес се навършват 148 години от Старозагорското въстание. То е първият по-значителен опит на българите за самостоятелно политическо освобождение.

През лятото на 1875 г. в Босна и Херцеговина избухва въстание, провокирано от социални неправди и нагнетено напрежение. Българските патриоти не остават равнодушни при тази политическа криза на Балканския полуостров. В нея те виждат възможност за извоюване на освобождението чрез силата на оръжието.

Към това време (първата половина на 1875 г.) емигрантските среди неофициално са оглавени от нови личности. Любен Каравелов се оттегля от активна революционна дейност и започва да издава списание „Знание“, като изцяло минава на просветителски позиции. В създадената обстановка, по инициатива на Хр. Ботев и Ст. Стамболов, в Букурещ на 12 август 1875 г. се свиква събрание на БРЦК. То решава да се вдигне незабавно въстание.

Избран е нов БРЦК в състав: Христо Ботев, Иван Драсов, д-р Хр. Чобанов, Д. Ценович и Д. Шопов. На това събрание революционната организация разделя страната на три окръга: Търновски, Ловешки и Старозагорски, съответстващи на Източна, Западна и Южна България. За Стамболов е отреден Старозагорския революционен окръг. Подготовка за въстание се извършва и в  Шуменско и Русенско, където активно работят Никола Обретенов, Панайот Волов, Иларион Драгостинов и Атанас Стойков.

В края на август 1875 г. Стефан Стамболов развива изключително активна дейност по ускорено въоръжаване и агитационна подготовка в Стара Загора. Отсяда в къщата на братя Жекови, която се превръща в негов щаб. Със съвместните усилия на Кольо Ганчев и Стефан Стамболов се закупуват оръжия и саби, приготвя се храна за въстаниците, шият се въстанически униформи. Създава се и знамето на старозагорската чета. Ушито е от баба Стоянка, майката на братя Жекови, а автор на графичното изображение е учителят Христо Куртев. След провала на въстанието знамето е спасено, а години по-късно е предадено на тогавашното археологическо дружество. Понастоящем може да се види в експозицията на РИМ-Стара Загора. Счита се, че знамето на Старозагорското въстание е първообраз на българския национален флаг.

Няма пълно единодушие сред гражданите относно някои спорни моменти по време на подготовката. Старозагорските учители Георги Бенев, Петър Иванов и Атанас Илиев са против обявяване на въстание през септември, поради недостатъчното време за подготовка на населението.

Чести са писмата между Старозагорския и Търновския комитет. За изясняване на обстановката на 7 септември 1875 година за Търново заминава Андрей Момчев с писмо до тамошния комитет. Завръща се на 14 септември с отговор и указания, както и с дата на обявяване на въстанието - 16 септември 1875 г. Планът предвижда превземането на града от обединените селски и градски чети. Ако това не е възможно,  въстаническите сили трябва да се оттеглят на  Шипка и впоследствие  да се съединят със въоръжените части в Габрово.

На уречения 16 септември 1875 г. вечерта в къщата на братя Жекови се събират 24 въстаници. С развято знаме четата се отправя към сборния пункт Чадър могила, където трябва да се присъединят и останалите въстаници. По пътя пеят бунтовния марш на Стефан Стамболов: „Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, Но искаме свобода, Човешки правдини!“ Наредени двама по двама, с пушки на рамо, четата достига до сборния пункт, където няколко часа до след полунощ очаква помощните селски чети. Те така и не пристигат на предварително определеното място.

Трагична е съдбата на старозагорската чета. От сборния пункт тя се отправя към Хаинето (дн. Гурково), където се надяват да получат подкрепа. По пътя, в село Елхово остават Михаил и Георги Жекови, както и Георги Кюмюрев. Впоследствие първите двама са предадени и убити, а Георги Кюмюрев е заловен и по-късно, а след дълги митарства по затворите, освободен. Заловени са и комитетският председател Кольо Ганчев, Господин Михайловски, Христо Шиваров, Стефан Минчев, Петър Иванов и др.

Известно раздвижване има в Чирпанско и Новозагорско. Въстават още българите от Червена вода, Русенско, ръководени от Върбан Йорданов. Излиза и малка чета в Шуменско, оглавена от Атанас Стойков. Към края на септември и началото на октомври  в Стара Загора са арестувани над 600 души. Поради силния международен натиск, към края на 1875 г. и началото на следващата година повечето от тях са освободени от затворите.

На смърт са осъдени и обесени седем души: Кольо Ганчев и Господин Михайловски на 19(31) май в Стара Загора, Стефан Чифудов и Димчо Стаев - в Одрин, Кольо Райнов - в Пловдив, Руси Аргов - в Пазарджик и Христо Кундурджията - в Чирпан.

Въпреки неуспеха на Старозагорското въстание, то показва непримиримостта на българите, готовността им за борба и изключителния им стремеж към свобода.

 

Петьо Мирчев

уредник в отдел "История на българските земи XV-XIX в."

РИМ-Стара Загора

постоянна експонация

На 23 февруари /петък/ от 11:00 ч. в музей „...
В изложбата са включени 142 автентични образци на...

Къща музей Градски бит - XIX век е адаптирана за хора с увреждания

 

 

ИГРА: Наредете пъзела!

Играйте... Наредете пъзела!