171 години от рождението на Атанас Т. Илиев

171 години от рождението на Атанас Т. Илиев

Видният старозагорски общественик Атанас Т. Илиев е роден на 2 февруари 1852 г. в Стара Загора в семейството на търговеца Трифон Илиев и Ганка Гергева. Учи във взаимното мъжко училище при църквата „Св. Димитър“, а през 1868 г. завършва Светиниколското мъжко училище.

Получава завидно за времето си образование. През 1869 г. напуска България и заминава за Табор, Чехия (тогава в границите на Австро-Унгария), където продължава образованието си. За кратко е във Великата школа в Белград (1872-1873), а през 1874 г. завършва славянска филология в Пражкия университет. От това време датира и запознанството му с археолога Ладислав Шкорпил и видния общественик Константин Иречек.

След завръщането си в България е учител в Светиниколското мъжко училище (1874-1875). Заподозрян е в участие в Старозагорското въстание, поради което е задържан за няколко месеца в старозагорския затвор, но поради липса на доказателства е освободен. Пребивава за кратко в Цариград (1876), където се запознава с Иван Вазов. По-късно двамата развиват активна кореспонденция, като това не е последната среща между тях. В османската столица участва в редактирането на в-к „Ден“. Поради избухването на Априлското въстание през 1876 г. и възникналите негативни настроения спрямо българите, се завръща в родния си град. През 1877 г. при настъплението на Сюлейман паша към Стара Загора, успява да се спаси и заедно с цялото си семейство се оттегля в Северна България. Установява се в Търново. До края на  Руско–турската война (1877-1878) е учител в Горна Оряховица.

След Освобождението заема различни административни длъжности: преводач на губернатора в Сливен, председател на временния съвет в Одрин (юли 1878), секретар-началник на префектурата в Стара Загора (1878-1883), префект на града (1884-1885) и окръжен управител в Шумен (декември 1885 - септември 1886). Работи като учител в Девическата гимназия в София (1888-1892), директор е на Държавната девическа „Мариинска“ гимназия в Стара Загора (заема тази длъжност в два периода – между 1892-1900 и 1903-1906). Член е на Висшия учебен съвет при Министерството на народното просвещение в София (1895-1900) и началник на училищния отдел на Българската екзархия в Цариград (1900-1903). Два пъти е народен представител – през 1911 г. в V Велико народно събрание и в XV Обикновено народно събрание (1911-1913), като участва във вземането на важни за страната решения.

През 1921-1922 г. дарява  на Археологическия музей в Стара Загора 410 книги от личната си библиотека. Освен общественик е и фолклорист, езиковед и нумизмат. Дописен член е на Българското книжовно дружество (1898) и действителен такъв от 1900 г.

Автор е на множество публикации на различни теми. Негови произведения са: „Отбор от животописи на велики мъже от всички времена и народи“ (Сливен, 1884-1885), „Старозагорски окръг в народноикономическо отношение“ (Стара Загора, 1885), „Спомени за Димитър Наумов“ (Стара Загора, 1900), и „Спомени на Атанас Илиев с план на Стара Загора и 80 образа в текста“ (София, 1926).

Преводач и съставител е на голям брой учебници (читанки, граматики, христоматии и наръчници). Журналист и сътрудник на списанията: „Денница“, „Наука“, „Периодическо списание“, „Училище“ и „Читалище“. Живо се интересува и от историята на Стара Загора. Проучва различни писмени източници за миналото на града. Сътрудник е на излизалия за кратко в-к „Старозагорски глас“ (1912), където публикува рубриката „Из историята на града Стара Загора“. В нея живо и увлекателно разкрива на читателите си картини от славното минало на града. Негова е знаменитата фраза „Нашта Зара нийде я няма“. Тя се ражда през лятото на 1911 г., когато Атанас Т. Илиев е в Търново, участвайки в работата на V Велико народно събрание. 

Има безценен принос за съграждането и укрепването на Стара Загора след Освобождението на България. Участва в изграждането на институциите на младата българска държава. Със своята активна политическа и обществена дейност оставя трайна следа в нашата история.

Жизненият път на старозагорския общественик приключва на 12 февруари 1927 г. в Стара Загора.

Петьо Мирчев,

уредник в отдел "История на българските земи XV-XIX в."

РИМ-Стара Загора