180 години от рождението на Кольо Ганчев

180 години от рождението на  Кольо Ганчев

На днешния ден, преди повече от век и половина, е роден бележитият старозагорец Никола (Кольо) Ганчев. Появява се на бял свят в семейството на търговеца Ганчо Стоянов Петров и Марийка Петрова Велева, като четвърти син в семейството.

През 1862 г. завършва пети клас в старозагорското Светиниколско мъжко училище. Там негови учители са Атанас Иванов, Тодор Шишков и Любомир Младенов. От това време датира приятелството му с Васил Иванов Кунчев, бъдещия Апостол на свободата.

Известно време учи часовникарство при зет си Петко Сахатчиев, но поради възпаление на очите заменя професията си с обущарската.  През 1869 г. създава младежки кръжок, който организира сказки и театрални представления в читалището в махалата ,,Акарджа”. Член е на оркестъра, свири на цигулка. През 1874 г. е заместник-секретар на читалището.

Става председател на създадения от Левски революционен комитет през 1869 г. Развива активна дейност по привличане на нови членове и укрепване на комитета. Неговата къща се превръща в сигурно убежище за комитетски дейци.

Старозагорският комитет заема важно място в създадената от Апостола революционна организация. Не е случайно, че именно Стара Загора е един от центровете на революционни окръзи (създаден през ноември 1872). Тук Левски има свои доверени хора, като на първо място е председателят на комитета.

Кольо Ганчев преживява тежко гибелта на Левски. Въпреки това участва през 1873 г.  в общото събрание на БРЦК в Букурещ заедно с Любен Каравелов, Панайот Хитов, Олимпи Панов и др., като представител на всички южнобългарски революционни комитети.

Кольо Ганчев е един от водачите на Старозагорското въстание през 1875 г. заедно с братята Михаил и Георги Жекови, Стефан Стамболов, Господин Михайловски, Стефан Чифудов, Руси Аргов, Никола Райнов-Пантата и много други. Обхожда селата в Средногорието при  подготовката на въстанието.

Даскал Петко Манолов от казанлъшкото село Енина пише следното за Старозагорското въстание и председателя на старозагорския комитет:

„На 14.IX.1875 г. при приготовлението на Старозагорското въстание дойде в село организаторът Кольо Ганчев с една прокламация от комитета да я представи на Енина, Шипка и Мъглиж, на интелигентните хора, да се приготвят с пушки, куршуми, барут и други потреби, в случай че въстаниците се оттеглят в Балкана за предпазване… (нечетливо) обади лично на мъглижани и шипчани и той се установи в село и очакваше резултат. Обаче на 17.IX. вечерта работата се открила и Кольо се завърна в Стара Загора. Ние го крихме в училищната стая на 15-ти и 16-ти. На утринта взе прокламация и тръгна… едвам стигнал до с. Дервент (сега Змейово) и там е уловен и закаран в Стара Загора.“

Инквизиран е жестоко от властите в продължение на месеци, за да издаде участниците във въстанието, но не предава никой. Разследван и съден е от турските власти. Имало е малка вероятност да избегне смъртното наказание, което да бъде заменено с каторга в Диарбекир, поради натиск от европейските правителства върху Високата порта. През пролетта на 1876 г. избухва Априлското въстание и позицията на правителството се втвърдява. Властта решава за назидание да издаде няколко смъртни присъди на българи. Една от тях е на Кольо Ганчев. Той е обесен публично на 31 май 1876 г. в Стара Загора.  

Умира на едва 33 години, но остава в паметта на старозагорци.  Днес негов бюст - паметник е издигнат в градската градина, а на негово име в Стара Загора са кръстени улица и квартал.

Петьо Мирчев,

Уредник в отдел „История на българските земи XV-XIX в.“

РИМ-Стара Загора