ВОТИВ ОТ СТАРА ЗАГОРА, XIX ВЕК

МУЗЕЙНИТЕ ЕКСПОНАТИ - БОГАТСТВО ОТ НАШЕТО МИНАЛО

Из колекциите на РИМ - Стара Загора

 

 

Всяка седмица на Вашето внимание РИМ-Стара Загора представя най-впечатляващите артефакти от колекциите си. 

Тръгнете заедно с нас на едно вълнуващо пътешествие през историческите епохи, в което пътеводители ще ни бъдат музейните експонати – богатството от нашето минало.

Изданията на рубриката се публикуват на официалния сайт на РИМ-Стара Загора, във Facebook и на страниците на медийния ни партньор в-к „Национална бизнес поща“.

 

 

 

ВОТИВ ОТ СТАРА ЗАГОРА, XIX ВЕК

 

 

    Понятието „вотив“ произлиза от ex-voto (латински) и в най-общ смисъл може да се преведе като „вричане“, „оброк“. В българската традиционна култура думата „оброк“ се използва както за акта на самото обричане или обещание, така и за обречения предмет. Почти всяка вещ може да се превърне в оброк, ако се посвети на божество. И връщайки се хилядолетия назад откриваме, че нашите предци също са поднасяли дарове на боговете съпроводени с молба, най-често за здраве. С течение на времето настъпват много трансформации, но и днес в музеите са запазени артефакти от тези традиции. 

    Вотивът от XIX век, един от десетките съхранени във фондовете на РИМ-Стара Загора, е бронзова лята мъжка фигурка. Размерите ù са: височина 6,7 см и широчина 3,2 см. Човешкото тяло е представено натурално. Лицето е с брада и мустаци, веждите, очите, ръцете са детайлизирани, а облеклото е дълга дреха с колан в кръста, напомняща богато украсен кафтан. В горната част на главата има малка халкичка за окачване, запазена е и една тънка халка от синджир.

    Оброчната фигурка е от по-рядко срещаните варианти, които се носят при несподелена любов. Фигурката е на срещуположния пол и се окачва на врата със синджирче. Така тя се превръща в амулет. Освещава се с прочитане на молитва, а ако мечтата се сбъдне, може да се остави в църквата в знак на благодарност.

    Мотивите за принасяне вотиви като църковни дарове са различни – за изцеление на глава, крак, ръка, за заболяване, за плодородие, при безплодие на жена, за опазване на дома и добитъка от болести или в знак на благодарност. Поставят се на свети места – най-често върху икони в храмовете, на оброчища, край лековити извори.

    Вотивите се изработват от местни майстори златари. Използват се различни метални сплави, най-често сребро.

 

 

 

 доц. д-р Евгения Иванова

 зав. отдел „Етнография“

 

 

 

постоянна експонация

На 07.12. /сряда/ от 17:30 ч. се открива...
Любителите на изкуството имат възможност да се...

Къща музей Градски бит - XIX век е адаптирана за хора с увреждания

 

 

ИГРА: Наредете пъзела!

Играйте... Наредете пъзела!