КАЛЪП ЗА НАКИТИ ОТ ШИФЕР

МУЗЕЙНИТЕ ЕКСПОНАТИ - БОГАТСТВО ОТ НАШЕТО МИНАЛО

Из колекциите на РИМ - Стара Загора

 

 

Всяка седмица на Вашето внимание РИМ-Стара Загора представя най-впечатляващите артефакти от колекциите си. 

Тръгнете заедно с нас на едно вълнуващо пътешествие през историческите епохи, в което пътеводители ще ни бъдат музейните експонати – богатството от нашето минало.

Изданията на рубриката се публикуват на официалния сайт на РИМ-Стара Загора, във Facebook и на страниците на медийния ни партньор в-к „Национална бизнес поща“. 

 

КАЛЪП ЗА НАКИТИ ОТ ШИФЕР

 

Един  от рядко срещаните типове паметници на българското средновековно ювелирно изкуство са калъпите. Намирането им там,  където са ползвани по предназначение, е рядкост. Обикновено те са били отнасяни, заедно с най-ценното имущество, от техния собственик, често насилствено принуден да напусне дома си. Обща практика на златарите през средновековието е да отстъпват инструментите си на синове, приятели или наследници в занаята.

 Доброто състояние на повечето открити на територията на България калъпи дава сравнително ясна представа за разнообразието от мотиви и украси, които са били предпочитани и пресъздавани по това време.

В калъпите са отливани предимно накити (обеци, наушници, копчета) и коланни украси (токи, апликации). Изработвани са и предмети на християнския култ – кръстове, медалиони. Открити са и няколко калъпа предназначени за отливане на слитъци, използвани за по-нататъшното производство.

С неизвестно местонамиране е съхранявания и експониран в РИМ – Стара Загора калъп за отливане на накити от XII-XIV в. Той е бил двусъставен, от който до нас е достигнала само едната част. Тя е с подковообразна форма, отчупена в единия край. В средата на добре полираната повърхност, последователно са издълбани негативните изображения на две шестлистни розети с пъпка в средата и коланен накрайник. Едната розета е частично запазена, защото попада в отчупената и липсваща част. Коланният край е с права основа, остър връх и релефна украса от трилистна палмета с издължено средно листо, достигащо до върха. По очертанието му върви пояс от псевдоперлен ред. В страни от негативните изображения се намира кръгъл отвор със запазен железен щифт в него, който е фиксирал двете половини на калъпа. Леечните канали към изображенията са били врязани върху недостигналата до нас втора част на калъпа.

Розетата е универсална емблема на слънчевото божество, която се утвърждава в изкуството на Средна Азия и Средиземноморския свят, и тази ѝ роля се запазва до средновековието. Поставена в кръг тя е един от първите мотиви станали особено популярни и разпространени през късния период. Има апотропейно значение, в което е загатнато колелото в образа на цвете и символ на земния живот. В християнската иконография тя е съдът, приел кръвта на Христос и затова изобразените върху паметниците розети се тълкуват като негови символи.

Постепенно църковната иконопис превръща розата в олицетворение на Божията майка и почитанието на Йоан Богослов.

Розетите върху разгледания калъп не носят подобна символика. Те имат по-скоро декоративен характер, който се изразява чрез употребата им върху средновековния костюм.

 

Пламена Бакалова,

 

Завеждащ отдел „Средновековна археология”

РИМ - Стара Загора

постоянна експонация

Началото е поставено през 1977 г. от ICOM (...
Изложбата „Спомени за бащината къща“ представя...

Къща музей Градски бит - XIX век е адаптирана за хора с увреждания

 

 

ИГРА: Наредете пъзела!

Играйте... Наредете пъзела!