КРЪСТ РЕЛИКВАРИЙ С ОБРАЗ НА СВЕТЕЦ И НАДПИС МНХАНА

МУЗЕЙНИТЕ ЕКСПОНАТИ - БОГАТСТВО ОТ НАШЕТО МИНАЛО

Из колекциите на РИМ - Стара Загора

Всяка седмица на Вашето внимание РИМ-Стара Загора представя най-впечатляващите артефакти от колекциите си. 

Тръгнете заедно с нас на едно вълнуващо пътешествие през историческите епохи, в което пътеводители ще ни бъдат музейните експонати – богатството от нашето минало.

Изданията на рубриката се публикуват на официалния сайт на РИМ-Стара Загора, във Facebook и на страниците на медийния ни партньор в-к „Национална бизнес поща“. 

КРЪСТ РЕЛИКВАРИЙ С ОБРАЗ НА СВЕТЕЦ И НАДПИС МНХАНΛ

Християнската религия възниква в недрата на римското общество през I в., като религия на бедните жители от града и селото, на робите. Постепенно тя променя своята насоченост, издига свои теоретици, преминава през периоди на гонения и репресии, докато с Миланския едикт от 313 г. е призната за равноправна на другите религии в империята. На Никейския събор през 325 г. е изработен „Символ на вярата”, който установява основните черти на християнската догма. Следват нови едикти, постановления, наредби от 314, 346, 356, 357 г., с които се затварят езическите храмове, забранява се принасянето на жертви, почитането на езическите божества.

През IVв. християнството приемат готи и вандали, в края на V в. – франките. В периода между VI и IX в. то постепенно прониква сред германските племена, а през IX-X – сред славянските народи. На Изток още през IV в. християнството се разпространява до Кавказ (сред арменци и грузинци) в борба срещу зороастризма, а в VII в. се сблъсква с исляма, който прегражда пътя му за по-нататъшно проникване. При разпространението му сред различните народи християнството не отрича напълно местните религии, а по скоро се слива с тях. Пример за религиозен синкретизъм е замяната на езическите богове с християнски светци – при славяните на Перун със св. Илия, на Велес със св. Власий.

Като всяка идеология, още повече след признаването ѝ за официална религия, християнството се е нуждаело от институции, които да го подкрепят и издигат в очите на хората. Първите проповедници – апостоли и пророци, са заменени с длъжностни лица – дякони и епископи (III в.), а по-късно се появяват презвитери, митрополити, патриарси (IV-V в.). Постепенно християнството прониква и завладява всички области на обществения и културния живот. Започва строителството на храмове (базилики), тяхното изписване и разкрасяване.

Приели християнството от Византия българите официално или по индивидуални пътища усвояват редица черти на византийския църковен ритуал, вярата в покровителството на християнския бог и на редица светци. От Византия прониква почитта към кръста, както и обичаят да се носят окачени на гърдите кръстове.

Докато писмените извори съобщават за носенето на кръстове от висши светски и духовни лица, то археологическите разкопки показват, че те не са били привилегия само на аристократичните кръгове, а и на обикновеното население от градовете и селата.

На Християнската църква са известни имената на седем „първенствуващи ангели”, които стоят „пред божия престол”, изпълнявайки определени функции- Михаил, Гавраил, Рафаил, Уриил, Салатиил, Йехудиил и Варахиил. В източнохристиянското изкуство са разпространени първите четирима, и то предимно Михаил, смятан за вожд на небесните сили  и борец против духовете на тъмнината, а Гавраил – известител на божиите тайни. Гравирани образи и имена на архангели (Михаил и Гавраил) се срещат и върху нагръдни кръстове реликварии.

В Стара Загора е намерена обратна половина на кръст реликварий . Фигурата е гравирана много старателно. Тя е права, насреща, с тясна, издължена овална глава, заобиколена с кръгъл нимб. Подробно са гравирани чертите на лицето – извитите вежди, дългия нос, бадемовидните очи, устните и брадата. Косите се спускат над челото като къси черти. По-голямо старание е вложено в предаването на облеклото. Над дългата, разделена на две долна част на дреха е изобразена закопчаваща се на гърдите мантия, украсена с къси отвесни, водоравни линии и редици от точки. Особено сполучливо са нарисувани ръцете-дясната е свита пред гърдите и с нея светецът държи кутия с тамян, а лявата е вдигната от лакътя нагоре. До нея по водоравното рамо на кръста е изобразена кадилница, а в ляво – може би везна.  Името MHXANΛ(Μιχαήλ) е гравирано над главата. Буквите за главни, издължени и неравни.

На кръста е изобразен литургичен момент. Наличието на кадилница и кутия с тамян показва, че светецът е свързан с църковния церемониал и напомня иконографията на дяконите, но богатите дрехи насочват към по-висш църковен сан. Вдигнатите за молитва ръце са указание, че е представен светец, посредник между Бога и хората.

Християнската църква зачита трима светци с името Михаил. Първият е Михаил, епископ Синадски, жестоко преследван заради почитта си към иконите и умрял през 818 г. по времето на император Лъв V Арменец. Вторият е Михаил, митрополит Киевски. Името му е свързано с покръстването на руския народ през 988 г. Третият е Михаил Войн, по произход българин от гр. Потука, живял във времето на българския княз Борис и византийския император Михаил III, прославил се с извършване на чудеса. През 1206 г. цар Калоян е пренесъл мощите му във Велико Търново, а житието му е съставено от Патриарх Евтимий. Тримата светци са живели във време, близко до датата на направата на кръста (IX-X в.).

Като се има предвид формата, технологията, иконографията и стилът можем да свържем кръста с източните провинции на Византия. Ако това е така, то най-вероятно е изобразен Михаил, епископ Синадски. Формите на кадилницата и на кутията с тамян са характерни за сирийско-месопотамския и кападокийския кръг паметници. При името MHXAHΛ втората буква вместо I е Н, както при стенописите по кападокийските църкви от Х-XI в.

При липса на точни аналогии само особеностите в стила, епиграфските данни и някои реалии (кутия с тамян, кадилница) датираме кръста към края на X-XI в.

Пламена Бакалова 

завеждащ отдел „Средновековна археология” – РИМ Стара Загора