ЛЕГЕНДАРНАТА ПУШКА "БЕРДАНА"

МУЗЕЙНИТЕ ЕКСПОНАТИ - БОГАТСТВО ОТ НАШЕТО МИНАЛО

Из колекциите на РИМ - Стара Загора

Всяка седмица на Вашето внимание РИМ-Стара Загора представя най-впечатляващите артефакти от колекциите си.

Тръгнете заедно с нас на едно вълнуващо пътешествие през историческите епохи, в което пътеводители ще ни бъдат музейните експонати – богатството от нашето минало.

Изданията на рубриката се публикуват на официалния сайт на РИМ-Стара Загора, във Facebook и на страниците на медийния ни партньор в-к „Национална бизнес поща“.

ЛЕГЕНДАРНАТА ПУШКА "БЕРДАНА"

Създателят на „Берданите“ е американският конструктор Хайрам Бердан. Получава инженерно образование. През 1869 г. Хайрам Бердан предлага на Русия модела на бъдещата „ Бердана “. След съответните изпитвания, император Александър II подписал указ за приемане на въоръжение на това модерно за времето си оръжие. Нейният нов малокалибрен метален унитарен патрон, имал бутилкообразна гилза. Зарядът бил от димен барутен заряд с маса 5,07 г и осигурявал начална скорост на куршума около 442 м/с. Куршумът имал дълго тяло с обща маса 24,16 г. При изстрел куршумът се свивал по дължина, като се притискал плътно към каналите на цевта. Затворът на новия вариант на пушката бил цилиндрово пълзящ, който давал възможност за произвеждане на 25–28 изстрела в минута. Такава скорострелност била непозната за оръжията на другите страни. Съществено предимство на новия затвор била възможността за презареждане на пушката, когато тя е насочена нагоре. При други пушки от това време, като например „Пибоди-Мартини” патронът изпадал под собствената си тежест. При проведените изпитания, пушката показала много добри резултати и била приета на въоръжение с обозначението „4,2-линейна винтовка, образец 1870 г.”, но по-късно се наложило популярното наименование „Бердана № 2”.

Първите данни за доставянето на пушки „Бердана” за нуждите на Българското опълчение, се установяват в писмо от 26 май 1877 г. , на помощник началника на артилерията генерал-майор Адамович до полевото управление при действащата армия, в което е записано, че за нуждите на новоформираните конни сотни в Опълчението, от Петербург били изпратени в Кишинев 600 броя кавалерийски карабини. На 12 юни 1877 г. в рапорт на завеждащия складовете на Опълчението капитан Марциновский до генерал Столетов е записано, че са получени още 600 малокалибрени кавалерийски карабини.

Отчитайки отличните качества на „Бердана № 2”, командирите на опълченски дружини отправили редица писма до Щаба на Опълчението за отпускане на кавалерийски карабини за офицерите от дружините. В свой рапорт до ген. Столетов, командирът на 3-та опълченска дружина гвардейският щабс-ротмистър Чиляев отправил молба за отпускане на 10 кавалерийски бердани за офицерите от дружината. Със същата молба се обърнал към Щаба на Опълчението командирът на 4-та опълченска дружина майор Редкин. Карабини „Бердана № 2” постъпили и в 6-а опълченска дружина. В свое писмо до началника на артилерията на VIII корпус, от 13.10.1877 г. ген. Столетов отправил молба за отпускането на 3000 патрона за карабина система „Бердана” за нуждите на 6-а опълченска дружина. След завършването на войната тези карабини останали в Българската земска войска. Наред с кавалерийските карабини в подразделенията на Българската земска войска започнали да се внедряват и пехотни пушки „Бердана № 2”. Те били получавани безвъзмездно от складовете на руската действаща армия заедно с патроните и запасните части за тях.

Освен в Руско – Турската война (1877-1878) пушката е използвана и в Сръбско – Българската война (1885). Отделни нейни екземпляри се използват дори до навечерието на Балканската война (1912-1913). Днес „Берданата“ е носител на траен и емоционален спомен за поколенията, напомняйки за героичните подвизи на нашите прадеди. Със своята елегантност и историческа значимост тя е обект на интерес от страна на колекционери, любители и изследователи на военната ни история. Днес посетителите могат да я видят в постоянната експозиция на РИМ – Стара Загора.

Петьо Мирчев,

Уредник в отдел „Историята на българските земи XV-XIX в.“, РИМ-Стара Загора