МУЗЕЙНИТЕ ЕКСПОНАТИ - БОГАТСТВО ОТ НАШЕТО МИНАЛО
Из колекциите на РИМ - Стара Загора
Всяка седмица на Вашето внимание РИМ-Стара Загора представя най-впечатляващите артефакти от колекциите си.
Тръгнете заедно с нас на едно вълнуващо пътешествие през историческите епохи, в което пътеводители ще ни бъдат музейните експонати – богатството от нашето минало.
Изданията на рубриката се публикуват на официалния сайт на РИМ-Стара Загора, във Facebook и на страниците на медийния ни партньор в-к „Национална бизнес поща“.
СГРАФИТО ПАНИЦА С ИЗОБРАЖЕНИЕ НА КРЪСТ ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО
Един от основните източници за историята на материалната култура и за реконструкцията на социално – икономическото състояние на различните общества е керамиката. Тя е и най-масовия материал, придобиван при археологически проучвания.
Изследването ѝ дава възможност за изясняването на редица важни въпроси, свързани с етногенезиса, бита и културата на населението, обитавало нашите земи.
През XI в. и XII в. широко разпространение на Балканите получава сграфито керамиката. Тя навлиза в бита не само на града, но и на обикновените села. Пряко свидетелство за това са и данните от разкопките на всички средновековни селища на територията на Югоизточна България.
От сграфито съдовете най-разпространени са паниците. Срещат се както дълбоки, плитки, така и силно разлати съдове. В селищата от територията на днешна Югоизточна България е засвидетелствана сграфито керамика от почти всички класове, разпространени и във византийските центрове. Това свидетелства за засилените търговски връзки между отделните провинции в рамките на все още обширната Византийска империя.
През 1987-1988 г. сондажно е проучено средновековно селище край с. Знаменосец. То е разположено върху селищна могила. В културния пласт са установени три строителни хоризонта, датирани с монети обхващащи времето от втората половина на X до края на XII в.
Сграфито паница с изображение на кръст - заведена във фонда на отдел „Средновековна археология” при РИМ - Стара Загора с Инв. № 3 - С3 – 33 е намерена случайно при изкопни работи в селището край село Знаменосец.
Тя принадлежи на плитките разлати паници – чинии, със средновисоки кухи конусовидни столчета. Върху цялата ѝ вътрешна повърхност е изобразен врязан равнораменен кръст с разширяващи се краища, в центъра на който е вписан квадрат. Раменете на кръста са изпълнени със силно стилизиран „люспест” орнамент. От междурамията излизат стилизирани дървета. По периферията – спирали. Върху врязаното изображение и бледо-кремавата ангоба, излизаща и отвън около устието е нанесена безцветна глазура. Работена на крачно колело от много добре пречистена кремаво-розова, слабо примесена с фина слюда глина. Височина 6,6 см, Ду 30 см, Дд 9,2 см. Датира се в XII в.
Подобен кръст е изобразен и върху две по-малки съдчета от Дядово и Знаменосец, също датирани в XII в.
Формата на паницата е типична за византийската сграфито керамика от XII в. и е широко разпространена в целия византийски свят: от Константинопол, Коринт, Атина, Пергамон, Маронея, Ефес и Троя, до Диногеция и Херсонес, и от там до Рас, Скопие и Пиза.
Украсата на керамиката заедно с формата ѝ се явява отличителен белег, по който се различава, както от керамиката от Ранното, така и от Късното средновековие. Използваната при тази паница украса принадлежи към развития стил „Developed Style”. При него няма строго определена закономерност на изображението, което обикновено заема по-голямата част от вътрешността на съдовете.
Силната роля на Църквата и религиозния светоглед, които оказват голямо влияние върху художествените занаяти ясно проличават при украсата на сграфито паницата.
Византийското приложно изкуство през XII в. отразява по тематика и по стил съчетанието между религиозни и светски елементи, между господстващата християнска идеология и неизменно живите антични художествени традиции.
Пламена Бакалова,
Уредник в отдел „Средновековна археология“