МУЗЕЙНИТЕ ЕКСПОНАТИ - БОГАТСТВО ОТ НАШЕТО МИНАЛО
Из колекциите на РИМ - Стара Загора
Всяка седмица на Вашето внимание РИМ-Стара Загора представя най-впечатляващите артефакти от колекциите си.
Тръгнете заедно с нас на едно вълнуващо пътешествие през историческите епохи, в което пътеводители ще ни бъдат музейните експонати – богатството от нашето минало.
Изданията на рубриката се публикуват на официалния сайт на РИМ-Стара Загора, във Facebook и на страниците на медийния ни партньор в-к „Национална бизнес поща“.
СРЕБЪРНА ФАЛЕРА ОТ ОКОЛНОСТИТЕ НА СТАРА ЗАГОРА
Сребърната фалера е открита през 1960 г. при риголване на нива, североизточно от град Стара Загора. Заедно с нея са намерени още множество сребърни предмети. Всички те са били събрани в голям бронзов съд, с две масивни бронзови халки, които са служили за дръжки. Сред предметите се откриват плетена желязна ризница, покрита със сребърни пулове, железни шпори със сребърна нишка, сребърни чаши със столче, сребърна купа, както и съдче, украсено със стилизирани растителни орнаменти, чрез продупчване с много тънко острие, като по този начин е оформен и надпис: “Секстус Метениус направи за Руфий”.
Фалерата представлява голяма или малка метална пластина с кръгла или овална форма. В Древна Гърция думата „фаларон” първоначално означава блестяща метална пластина, която украсява или укрепва шлема на война, а след това започва да се използва като закопчалка за военни доспехи или за украса на конски сбруи. През IV в. пр. Хр., в Древен Рим, фалерите първоначално са знак на принадлежност към заемана длъжност - заедно със златен пръстен се използват като знак на сенаторска власт. По време на Римската Република те стават и военни награди, като с тях се награждават само конници. Според описанието на древногръцкия историк Полибий, фалера се дава на отличилите се в битка конници, като след това те участват в тържествените шествия с наградите си. Особено смелите и почитани войни са имали по няколко фалери. Според изследванията, фалерите са най-ниските наградни знаци, с които се поощряват най-вече войници. Например, римският император Август, стремейки се към популярност, охотно „раздава фалери, гривни и всякакви златни и сребърни бижута, отколкото почетни венци за превземане на стени и укрепления”. В римската императорска епоха, тези „медали” са предоставяни на легионери и бойци от спомагателните войски, а също и на кохортите и легионите.
Откритата край Стара Загора фалера е с кръгла форма на тялото. Изработена е от сребърна пластина, с позлатена повърхност на места. Краят е оформен с кант. Върху нея, с помощта на калъп е изчукана релефна сцена: в централната част е представен коленичил мъж в борба с лъв, а около него митични животни. Вероятно сцената трябва да се тълкува като представяне на един от подвизите на Херакъл, а именно - борбата с Немейският лъв.
Сребърната фалера се датира в I век пр. Хр., като се явява един от редките паметници на тракийската торевтика.
Мария Камишева, завеждащ отдел „Антична археология” в РИМ-Стара Загора