МУЗЕЙНИТЕ ЕКСПОНАТИ - БОГАТСТВО ОТ НАШЕТО МИНАЛО
Из колекциите на РИМ - Стара Загора
Всяка седмица на Вашето внимание РИМ-Стара Загора представя най-впечатляващите артефакти от колекциите си.
Тръгнете заедно с нас на едно вълнуващо пътешествие през историческите епохи, в което пътеводители ще ни бъдат музейните експонати – богатството от нашето минало.
Изданията на рубриката се публикуват на официалния сайт на РИМ-Стара Загора, във Facebook и на страниците на медийния ни партньор в-к „Национална бизнес поща“.
СТАРОЗАГОРСКА НОСИЯ НА ОМЪЖЕНА ЖЕНА ОТ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК
Българските народни носии впечатляват и очароват. Множество части изграждат цялостна композиция, а невероятното съчетание на цветове и форми разкрива вроденото чувство за ритъм и хармония на техните създатели. Жените сами тъчели платовете за ушиването на дрехите, украсявали ги с шевици с ръчно багрени конци, влагайки не само своето виждане, но и запазвайки и предавайки на поколенията древни мотиви.
Женската народна носия от Старозагорско е изработена от здрав домашен плат, с проста кройка, осигуряваща свобода на движението. В нея са съхранени белезите на възрастта, семейното положение, имущественото състояние на жената.
Сукманът е ушит от чер вълнен плат, скроен от едно парче за предница и гръб, с два клина отстрани, с триъгълен пазвен отвор. Украсата му е съсредоточена върху пазвата, полите и опашките. Старозагорският сукман е известен още като „подплатен сукман“, „белокосник“. Характерен негов белег е апликираната декорация на полите – цветни ивици, наречени „белки“, с нашити изрезки от разноцветно сукно, пашкули, бродирани цветя, пайети. Орнаментите върху и над „белките“ се допълват от ширити и сърмена тел. Двете опашки на сукмана, които са прикачени на гърба малко под раменете и определяни като редуцирани ръкави, са ленти от същия плат, дълги около и над метър. Те повтарят украсата на пазвата, която се състои от бродирани цветя и пайети.
Ризата е с туникообразна кройка и е от бяло домашно платно. Има пестеливо везмо по ръкавите, около врата и яката. Полите ѝ завършват с допълнително пришита тъкана ивица, изпълнена с плътни геометрични фигури.
Отличителен белег на омъжените жени е опасания на кръста пояс, тъкан на черти с разноцветен вътък.
Не по-малко впечатляваща със своята пъстрота е и престилката. Симетрично разположените от двете страни вази с цветя са изработени чрез „фъкана“ техника“ и по този начин е получена ефектна релефна тъкан.
Костюмът се допълва от кърпа за глава и придобива завършек с различни накити.
доц. д-р Евгения Иванова, зав. отдел „Етнография“