бул. "М. Кусев" №64

УПИ ІХ-3430, кв. 65А, бул. "М. Кусев" №64

по регулационния план на Стара Загора

Открития и находки

            По време на разкопките бяха проучени 17 гроба от мюсюлмански некропол от втората половина на ХІХ в.. Погребаните са с ръце, опънати край тялото, положени по гръб, с ориентация З-И. Този некропол е регистриран на т.н."план Байер"- планът за възстановяване на града след Руско-турската освободителна война, т.е. мястото е било използвано за некропол към втората половина на ХІХ в.

            В западната част на обекта – кв.А 4-5; Б 4-5 беше открит и проучен акведукт, който според денивелацията при дъното трябва да е захранвал с вода късноантичния град. Самият водопровод е изграден от едната страна с плоски камъни, споени и обмазани с розов хоросан. Светлият отвор е с размери 0,38 м.х 0,46 м Източната стена е изградена от тухли, също със спойка от хоросан. Покритието е от плоски каменни плочи, като фугите са обмазани с хоросан. По-интересното в случая е изграждането на водопровода върху здрав терен. Източно от този терен е започвал крепостния ров и това е наложил солидно допълнително укрепване с ширина 2,5 м., като в дълбочина това укрепване достига до дъното на рова – в частта до акведукта – до 3,6 м. Освен това трябва да се отбележи, че при иззиждането на каменното укрепване от изток масово са използвани преупотребени каменни и архитектурни детайли, вероятно от обществена сграда. В непосредствена близост до укрепването , на дъното на рова бяха открити други архитектурни детайли от разрушената сграда, сред които и ажурна каменна розета . Във всеки случай тези останки могат да се датират от разрушена езическа сграда от времето от края на ІІ-ІV в.

            В запълнителя на рова бяха открити множество дребни находки, сред които интерес предизвикват железните крици от ковашка работилница, фрагменти от глинени лампи и калъпи за производството им, брак от работилница за костени изделия. За съжаление откритите монети са в много лошо състояние, поради влажната среда, в която са попаднали, но останалите находки и стратиграфските наблюдения позволяват да се извлекат интересни данни по отношение на хронологията на проучения обект.

Стратиграфия и хронология на обекта.

           Откритите находки се вписват изключително в периода от края на ІІІ-VІ в. когато станало запълването на рова на ниво до нивото на водопровода. Почти пълната липса на средновековни находки подсказва, че през този период , поне в тази част градът не е бил заселен. Към края на ХVІІ-ХVІІІ в. в северната част на проучения обект е била построена вероятно оградна стена на дворно пространство при смесен градеж – камъни и кирпич, която ограда е била унищожена от пожар. Липсата на битови предмети не позволява да се твърди, че става дума за къща. През ХІХ в., както бе отбелязано тук е възникнал мюсюлмански некропол. Остава открит въпроса с хронологията на водопровода. Липсата на други находки при сегашната ситуация ни задължава също да го отнесем към най-рано към началото на ІV в. Към тази дата насочват и останките от архитектурните детайли, преизползвани при укрепването на водопровода от изток.

Мария Камишева