Двор на РИМ – Стара Загора

            Проучванията се проведоха от 25.11.2008 до 15.12.2008 г. в двора на Регионалния исторически музей – Стара Загора, който е отреден за уреждане на открит лапидариум на музея. Всъщност разкопките на обекта са проведени през 1994 от Кр. Калчев във връзка със спечеления по това време конкурс за изграждане на нова музейна сграда в Стара Загора. В проучената тогава площ са разкрити части от cardo maximus и няколко помещения източно от cardo. В двора на перистилната сграда е открит декоративен басейн и южно от него е засечен стилобат. Регистрирани са два периода на градеж, като басейнът се датира към ІІ период – към третата четвърт на ІV в. За съжаление резултатите от тези разкопки не са публикувани. Още тогава, според проекта декоративният басейн трябваше да бъде вписан на антично ниво в новостроящата се музейна сграда. По късно се наложи преработка на проекта, който включваше басейна в дворно пространство на музея, отредено за открит лапидариум. По време на строителството на музейната сграда теренът беше засипан и използван като строителна площадка.

            Във връзка с изграждането на подпорни стени към ул. "Д. Наумов" от изток и към две жилищни кооперации, северно и южно от обекта, беше извършено проучване на неразкопаните през 1994 г. площи от Кр. Калчев. Това бе наложително заради регистрирания стилобат, южно от декоративния басейн във вътрешния двор на проучената сграда, както и повторното разкриване на басейна, с цел експонирането му в пространството на предвидения открит лапидариум. Особено интересни са откритията на продължението на стилобата към изток, както и проучените фрагменти от мозайка в портика, южно от басейна. На първо място бе установено че стилобатът е изграден върху мощна подложка от камък и хоросан с дебелина до 0,6-0,7 м, която лежи върху здравия терен. Каменните плочи на стилобата са дялани и имат размери шир.1,0 м., дебел. 0,32 и дълж. от 1,2 до 1,6 м. Според откритите в насипа 7 бази за колони и фиксираната дължина на стилобата – 21,0 м, разстоянието между колоните трябва да е било около 3,0 м. Ширината на портика е 4,6 м. Върху подложката от средно големи речни и ломени камъни с хоросанова спойка е направен сравнително тънък хастар за залепване на мозаечните кубчета. Запазените фрагменти от мозайка са общо около 6 кв. м. Значителна част от мозайката в югоизточния ъгъл на музейния лапидариум остана да лежи в дворното пространство, южно от оградния зид на двора на РИМ. Според запазените фрагменти от мозайката, портикът е бил разделен на три полета, рамкирани от две прави линии от три реда бели мозаечни кубчета, ограничена в двата края с по един ред черни кубчета. В тази рамка е била изваяна двойна увита линия -едната от жълти, червени и бели и втората от бели кубчета. В така рамкираните полета се наблюдава основният мотив на мозайката - преплитащи се кръгове на жълта основа. Кръговете са два вида - единият с ред черни, два реда червени, бял и черен ред кубчета и вторият – ред черни, два реда зелени, бял и черен ред. В ъглите на рамкираните три полета на мозайката са изваяни триъгълници в които има изображение на стилизирано трилистно цвете с черна чашка и сиви листа (вероятно лотосов цвят). Като най-близък паралел като композиция на основната схема на новооткритата мозайка може да се посочи мозайката открита през 1989 г. на обект "Военен терен" В Стара Загора

            Поради изискванията за отводняване на двора на музея още в хода на проучванията се наложи мозайката и запазените на място и в насипа камъни на стилобата да бъдат демонтирани и нивото в тази част на античната сграда да бъде повдигнато с около 0,6 м. След извършването на необходимите строителни дейности и консервацията на мозайката, стилобатът и мозайката в портика ще бъдат експонирани на открито в лапидариума на РИМ Стара Загора.

            По време на проучванията бяха открити няколко фрагменти от колони и бази за колони. В хоросановата подложка на мозайката бе открита монета , според която мозайката и стилобатът трябва да бъдат отнесени към преустройството на съществуващата сграда, т.е. към третата четвърт на ІV в.

            Проучената през 1994 г. сграда е тълкувана от Кр.Калчев като частна жилищна сграда. Новите открития определено сочат, че вероятно се касае за значителна обществена сграда изградена източно от храма, посветен на императорския култ, издигащ се западно от cardo maximus.

Мария Камишева