ул. "Васил Левски"

УПИ IVобщ., кв. 91а (ул. "Васил Левски")

по регулационния план на Стара Загора

        Проучваният терен попада в централната част на Археологическия резерват Августа Траяна – Верея – Стара Загора и непосредствено западно от терен, проучван през 2006 г. Площта, която трябваше да бъде проучена представляваше правоъгълник с площ от 82.5 м². В действителност проучената площ е 37.5 м². Останалата част бе изгребана с багер от инвеститора.

        Археологическите проучвания се проведоха през ноември-декември 2007 г. съгласно Разрешение за теренно проучване №1259 / 31.10.2007 г. под ръководството на Мария Камишева – уредник в РИМ - СтараЗагора и научен ръководител на обекта. Участвуват Димитър Янков – научен консултант на обекта и Георги Илиев – отдел "ВО" в РИМ Стара Загора.

        В проучената площ се разкриха трасетата на три водопровода и един канал, както и няколко зида, градени от ломени камъни, споени с кал или хоросан. Навсякъде е достигнато нивото на скалистия терен (в северозападния ъгъл – кота 229.705, а в югоизточния – 229.11).

        От периода II-IV в. е запазена малка част от зид, граден от ломени камъни, споени с бял хоросан, запазен до кота 230.65. В по-късно време (XVIII-XIX в.) той е разрушен от вкопаване, чийто стени са оформени от ломени камъни, споени с кал. Каналът, разкрит в източната част на терена, също принадлежи на периода II-IV в. Той е вкопан в скалистия терен, като стените му са измазани с розов хидрофобен хоросан с дебелина около 0.03-0.10 м. Има денивелация север-юг (коти 229.218 – 228.85). Дъното му е изградено от правоъгълни тухли с размери 0.35 х 0.15 м. Вътрешната му ширина е 0.24 см, а запазената в момента дълбочина е до 0.30 м. По дъното и стените на канала е натрупан бигор с дебелина до 0.10 м. Вероятно към същия период трябва да се причисли и водопровода между зида и канала, който е запазен само в северния профил, но ясно личи издълбано "легло" в скалата.

        През следващия период IV-VI в. Върху трасето на канала и източно от него са изградени водопроводи от глинени тръби, споени с розов хоросан. Във всичките си запазени части те са подпрени от двете страни с камъни или са с оформено от тухли легло. Също като канала водопроводите следват денивелацията на терена. В западната част на терена е изградена постройка, чийто план не може да се засече. Запазена е само южната и стена и входа. Във вътрешността и бе открито голямо количество шлака и ковашки нагар, което е сигурно доказателство за наличие на ковашка работилница в близост до мястото. За съжаление това не може да бъде доказано със сигурност поради ограниченото място за проучване.

        През XVIII-XIX в. през коментираната по-горе сграда е прекаран водопровод от глинени тръби. Намери се и малко фрагменти от битова керамика от средновековната епоха XII-XIV в., която е в недоказани структури.

Мария Камишева