ул. "Димитър Наумов" 114

УПИ Х-1535, кв. 44А, ул. "Димитър Наумов" 114

по регулационния план на Стара Загора

Проучваният терен се намира в северната част на Археологическия резерват "Августа Траяна – Верея – Стара Загора". Той е с приблизителна площ от около 270 м2. Проучванията се проведоха съгласно Разрешение за теренно археологическо проучване №895 / 18.07.2008 г. под научното ръководство на Мария Камишева-зав. отдел "Антична археология" в РИМ-Стара Загора. В проучването взеха участие Мариана Гинзарова – фондопазител в РИМ-Стара Загора, Донка Колева – уредник в отдел "Праистория" към РИМ-Стара Загора и Атанас Атанасов –докторант към ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Северно от обекта през 2006/2007 г. е разкрито част от трасето на вътрешната крепостна стена с три прилежащи пиластъра. При сегашните проучвания бе доразкрито трасето на вътрешната крепостна стена с още три пиластъра, както и част от помещенията, разположени в непосредствена близост до крепостната стена.

Могат да се установят четири строителни периода:

I ПЕРИОД – II – IV в.

Към този период се отнасят сградите, открити в близост до крепостната стена, както и самата вътрешна крепостна стена с прилежащите и пиластри. Сградите са изградени от ломени камъни, споени с кал. От едната е запазен само северозападния ъгъл (кота 222.85). Другата е с правоъгълен план, с дебелина на зидовете 0.60 м и с вътрешни размери: изток-запад – 2.40 м и проследима дължина север-юг – 3.85 м (кота в югозападни ъгъл 222.51). Тази сграда е елиминирана в края на периода, когато е оформено помещението за подход към крепостната стена. В източната си част то е изградено директно върху зида на ранната сграда (кота на източния зид 221.91).

Изграждането на двете помещения трябва да се отнесе към времето на построяването на първата крепостна стена – втората половина на ІІ век.

Разкрито е продължението на крепостната стена – общо 11.20 м, заедно с още три пиластъра. Така заедно с разкритото през 2006/2007 г. общата дължина на крепостната стена е 29.50 м с прилежащи общо 6 пиластъра. Размера на пиластрите варира от 1.11 х 1.53 м (за петия пиластър от запад към изток) (кота 224.75) до 1.25 х 1.71 м. Междупиластровите пространства също са с различна дължина – 3.92 м до 4.02 м. Крепостната стена е изградена от ломени камъни, споени с розов хоросан.

В края на ІІІ – началото на IV век пространствата между трети и четвърти и пети и шести пиластър са запълнени. Южно от крепостната стена са оформени две помещения – едното изцяло разкрито, а другото, проучено само в източната си част. Източното помещение е изградено от ломени камъни, споени с розов хоросан. Зидовете му са с дебелина 0.65 м. Има вътрешни размери: изток-запад – 8.60 м и север-юг – 6.68 м. Входът на помещението е от изток и е с ширина 1 м (кота 222.94). До него от запад е долепено друго помещение, което е с проследими размери: север-юг – 5.60 м и изток-запад – 4.56 м. Южният му зид е силно разрушен от по-късни влизания.

Непосредствено до източното помещение и източно от него е изградено правоъгълно помещение. То е долепено на фуга до коментираното по-горе. При изграждането му е елиминирана сградата, изградена в началото на периода. Входът му е от юг и е с ширина 1.12 м. Изградено е от ломени камъни, споени с розов хоросан. Има вътрешни размери: изток-запад – 5.15 м и север-юг – 1.52 м. Подът му е бил покрит със средноголеми плочести камъни (кота 223.00). При изграждането му терена е бил подравнен, като в пластовете под неговото ниво се откри огромно количество керамичен материал, характерен за началото на III век. Помещението трябва да се тълкува като подход към крепостната стена, като в тази част върху крепостната стена е била изградена платформа за излизане върху нея.

II ПЕРИОД – IV – VI в.

През втория период двете верижни помещения са пострадали (от военни действия или природен катаклизъм), като ясно личат преправки в северния и западния зид.

Запълнени са пространствата между пиластрите, а ширината на крепостната стена е увеличена. Върху четвърти, пети и шести пиластър е надградено и оформено пространство за обслужване на крепостната стена, като част от надграждането застъпва и източния зид на най-източното правоъгълно помещение (кота 223.30).

В края на този период, двете верижни помещения вече не изпълняват първоначалните си функции. В източното помещение бе разкрито вкопано жилище, оформено в две части – "жилищна" и "стопанска". Жилищната част има правоъгълна форма със заоблени ъгли и размери: изток-запад – 2.75 м и север-юг – 3.65 м. В средата му е оформено пространство за поставяне на подпорен стълб за покрива (кота 222.44). Стените са били изградени от дървени колове, като в източната и северната част на жилището са запазени две от дупките на коловете. Входът му е оформен от юг, където личи леко повдигане на нивото (кота 222.28). В по-късен период върху входа е била изкопана яма. В североизточния ъгъл на жилището е оформено пространство за поставяне на питос, от който са запазени само няколко фрагмента от стени и част от капак.

Стопанската част на жилището се развива непосредствено западно от жилищната. Има размери: изток-запад – 3.90 м и север-юг – 5.10 м. Вероятно тя е била оформена като навес, от който е запазена една дупка от кол в западната част. В нея са разчистени няколко места за поставяне на питоси.

III ПЕРИОД – XII – XIV в.

Останки от този период се откриват върху основите от вкопаното жилище от втория период и в пространството, оградено от най-западното помещение от предните два периода. Бе разкрито петно от горял кирпич, примесен с въглени и пепел, с неправилна форма, както и две ями с материал, характерен за този период.

Към това време трябва да се отнесе и запазеното in situ дъно на питос, който се открива непосредствено западно от „стопанската” част на вкопаното жилище (кота 223.00)

IV ПЕРИОД – XIX – XX в.

Към последният период се от насят трасетата на водопроводи, които на места разрушават зидовете на крепостната стена. Два от тях имат успоредни трасета с посока север-юг и преминават през входа на помещението, използвано като подход към крепостната стена (коти 223.53 и 223.50). Продължавайки на север, в крепостната стена е оформен отвор, през който двете трасета преминават.

Върху крепостната стена, в най-източната част е изкопана боклучна яма (кота 222.64), която също разрушава структурата на крепостната стена.

В южната част на парцела, непосредствено до съвременната яма за отпадни материали и почти повтарящ трасето на зидовете на средното помещение от първия период, се разкри зид изграден от средноголеми ломени камъни, споени с кал. Той е с посока изток-запад и дължина 3.62 м (кота 223.83).

Мария Камишева