ул. "Иречек" №38

УПИ VI-3419, кв. 65Б, ул. "Иречек" №38

по регулационния план на Стара Загора

            Проучваният терен се намира в северната част на Археологическия резерват "Августа Траяна – Верея – Стара Загора". Той е с приблизителна площ от около 250 м2. Проучванията се проведоха съгласно Разрешение за теренно археологическо проучване В проучването взеха участие Мариана Гинзарова – фондопазител в РИМ-Стара Загора, Донка Колева – уредник в отдел "Праистория" към РИМ-Стара Загора и Атанас Атанасов –докторант към ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Проучена е част от голяма антична постройка, в едно от помещенията на която е разкрита и многоцветна подова мозайка.

Могат да се установят четири строителни периода:

I ПЕРИОД – III – IV в.

            Първоначално в проученото пространство е изградена правоъгълна по план сграда с няколко помещения. Части от нея са разкрити в източната и западна части на парцела. Зидовете са изградени от ломени камъни от жълт травертин с ширина 0.60-0.65 м.

След средата на ІІІ в. сградата е разрушена (при нашествия или умишлено), като терена е заравнен и трамбован. Поради тази причина не може да се установи точния план на първоначалната сграда.

Към този период може да се причислят и трите водопроводни тръби, които са запазени in situ и следват наклона на терена.

Вероятно сградата е била оформена с колони и капители, от които е запазен един пиластров акантово-канелиран капител, датиращ като тип около средата на ІІ в., който е бил преизползван през по-късната епоха.

II ПЕРИОД – IV – VI в.

            В средата на IV в. е построена голяма сграда. Тя е изградена от ломени камъни, споени с хоросан. Зидовете и са с ширина 0.60-0.63 м. Сградата е ориентирана североизток-югозапад по дългата си ос. Има обща дължина 23.05 м. В югоизточния ъгъл на сградата е оформен басейн с вътрешни размери 2.55 м (север-юг) и до 1.65 м (изток-запад), като на изток басейна и сградата не могат да се проследят, защото попадат в съседния имот. Дъното му е изградено от тухли с размери 0.34х0.34 м (кота 228.89). Стените му са обмазани с хидрофобна замазка. Във вътрешността му, по северната и южната му стена са оформени правоъгълни стълбчета с размер 0.19х0.36 м, които вероятно са основа за седалки. Непосредствено западно от басейна се развива правоъгълно помещение с проследими размери изток-запад – 15.80 м и север-юг – 5.30 м. Възможно е то да е изпълнявало ролята на вътрешен двор.

            Северно от него се намира жилищната част на сградата. Тя е разделена на две помещения, като в западното е разкрит вход от юг. Страните на входа са оформени с квадратни и правоъгълни тухли. Има ширина 1.20 м. Подът на помещението е оформен с многоцветна подова мозайка (кота 230.51-запад и кота 230.26-изток). От разкритото до момента става ясно че мозайката е оформена с няколко пояса, след което следват правоъгълни или квадратни пана. Първият пояс е изпълнен от жълти тесери с вписани кръстове от черни и бели кубчета. Следва пояс оформен с вита линия в няколко цвята – червено, розово, бяло, сиво, черно и жълто. Третия пояс представлява плетеница в черно, червено, сиво и жълто. След това следват няколко пана, от които частично е разкрито само най-източното. В него е вписан кръг, оформен отново с плетеници. В ъглите на правоъгълника са представени стилизирани цветове. Помещението има размер изток-запад 10.10 м. Продължението на сградата попада под северния профил на имота и е трудно да се установи до какви размери достига в посока север-юг. Подът на източното помещение вероятно също е бил настлан с мозайка, от която се откри един фрагмент. На места в него е запазена подложката за поставянето и.

            В западната част на сградата е оформено правоъгълно помещение, вкопано в стерилния терен. Вероятно то изпълнява функциите на склад. Южната му част е разрушена през по-късните епохи и не може да се установят точните му размери в посока север-юг. По тази ос то е запазено до 2.20 м, а в посока изток-запад 1.60 м.

В края на V в. сградата е разрушена почти до основи. Това особено ясно личи в помещението с мозайката и южно от него, като пластът с рушевини – ломени камъни, фрагментирана строителна керамика и хоросан - на места достига до 2.10 м в северния профил. Южно от помещението, както и непосредствено върху мозайката, се разчисти плътен пласт от въглени, пепел и горели греди (кота 229.96). След това разрушение сградата е възстановена, като помещението с мозайката е елиминирано, а съседното източно до него е оформено с нова настилка – трамбована кафява пръст върху която са наредени квадратни тухли (кота 230.19). Също по това време там е поставен и пиластровият капител, който вероятно е използван за сядане. Разрушените зидове на места са надстроени, повдигнато е и ходовото ниво. Открити са и две атическо-йонийски бази, с които вероятно е била оформена сградата. Преустроен е и басейнът в източната част на парцела. Входът към него е запушен и е повдигнато подовото му ниво, като върху първоначалната настилка е трамбована пръст и върху нея са поставени квадратни тухли (кота 229.08). Вероятно в този период басейнът е загубил своите функции и е бил използван с друго предназначение.

IIа ПЕРИОД – ІX в.

            През IX в. на това място са регистрирани следи от живот, които не могат да се обособят в археологически структури. Открива се голямо количество керамика, характерна за този период.

III ПЕРИОД – XII – XIІІ в.

            Останките от средновековния период могат да се проследят главно по керамичния материал и няколкото регистрирани ями, главно в южната и югоизточната част на терена. Те са ситуирани върху античните структури и на много места ги разрушават.

IV ПЕРИОД – XV – XIX в.

            От периода XV-XVI в. в южната част на парцела са разкрити два гроба. Те са на разстояние 4.20 м един от друг. Костите са силно разбъркани и единствено при Гроб 1 (кота 230. 70) може да се каже, че скелета е разположен в посока запад-изток. Съдейки по костите той принадлежи на дете. Като гробен инвентар бе открита бронзова гривна, която е срязана и приспособена за по-малка ръка. Гробни ями не бяха установени. През XVIII-XIX в., отново в южната част на парцела, е построена сграда, от която е разкрит североизточният ъгъл (кота 230.50). Зидовете са от ломени камъни и фрагментирана строителна керамика, споени с кал. Северно от сградата е оформен водопровод от глинени тръби (кота 230.49), който е разрушен на едно място от по-късна яма. Тръбите са подсилени с варова спойка и долепени до тях малки и средно големи ломени камъни. В западната част на имота също бе разкрит зид и съоръжение, вероятно шахта за вода (кота 230.36). Всички зидове от IV-ти строителен период разрушават по-ранните структури и дори на места използват материалите от тях.

Мария Камишева