Ул. "Х. Димитър Асенов" №139
УПИ XVI – 3536, кв. 67, ул. "Х. Димитър Асенов" №139
по регулационния план на Стара Загора
Проучваният терен се намира в западната част на Археологическия резерват "Августа Траяна – Верея – Стара Загора". Той е с приблизителна площ от около 200 м2, като до момента изцяло проучени са 50 м2.
Проучванията се проведоха на два етапа – западната част прз 2006 г., съгласно Разрешение за теренно археологическо проучване №1015 / 16.08.2006 г. (отчетите за проучванията са предадени в архива на АИМ при БАН), а останалата – прз 2007 г. съгласно Разрешение за теренно археологическо проучване №292 / 20.03.2007 г. В проучването взеха участие Мариана Гинзарова – фондопазител в РИМ-Стара Загора и Донка Колева – уредник в отдел "Праистория" към РИМ-Стара Загора.
От разкритите на обекта съоръжения могат да се установят четири строителни периода:
I ПЕРИОД – III – IV в.
Към този период се отнася разкритата пещ за битова керамика в западната част на обекта. Тя е с елипсовидна форма, като от страната на фурниума е стеснена. Има размери: дължина – 2.45 м и ширина 1.30 м. В средата на пещта е запазено правоъгълно стълбче с размери: дължина – 0.70 м, ширина – 0.20 м и запазена височина – 0.26 м. (кота 234.595). То е изградено от правоъгълни тухли, измазани отвън с мазилка. Целия под на пещта е измазан, като на места не е успял да се остъкли. От това може да се направи извода, че тя е функционирала много кратко време, след което е била разрушена. Ямите открити в съседство с нея по всяка вероятност са използвани за добиване на глина, съдейки по структурата на терена. Някои от тях я разрушават, което предполага откриването на още пещи в близост.
Към същия период трябва да се отнесе и първоначалната сграда, която е съществувала на това място. От нея е запазена много малка част от зид (кота 235.00), който е вкопан в скалистия терен. В последствие сградата е разрушена и върху нейните основи е изградена друга, която вероятно е използвала материала от първата сграда.
II ПЕРИОД – IV – VI в.
През втория период, сградата съществувала на това място е от части разрушена и се е наложило преправки в градежа. В градежа са използвани и фрагменти от строителна керамика В едно от помещенията стените са измазани. Градежът е изпълнен в техника рибя кост
Сградата е била разрушена и опожарена, като в останките се намери колективна находка от 18 бронзови монети, които го датират през V в. В края на периода зидовете за били ремонтирани със средно големи ломени камъни, споени с кал. В градежа са използвани и фрагменти от строителна керамика, фрагменти от питоси, както и дребни камъни за пълнеж. Зидовете от този период почти повтарят трасето на предишните, но на места се забелязва и дострояване, като зидовете са долепени на фуга до субструкцията на зидовете от първия период. На места те надкрачват и ямите от първия период.
Вероятно през този период на това място е съществувала и работилница за производство на метални предмети. Открита е счупена пота, която като тип принадле-жи на късноантичните поти. В нея са установени два етапа на използване, като при втория тя е поправена с огнеупорна глина. Допълнителна увереност за това твърдение е и факта, че заедно с колективната монетна находка е открито и блюдо на везна.
От този период вероятно са зидовете и сградата, които се развиват под коопера-цията от юг.
Разкрити са две съоръжения, които на този етап могат да бъдат интерпретирани като пещи за битови нужди (хляб?). Те са изградени от кирпич с измазани стени, които са леко отухлени. Точно този факт навежда на мисълта за изказаната по-горе функция - в тях не се е развивала висока температура, предвид ниската степен на отухленост.
От периода е проучено и едно трасе на канал, което се проследява от северния профил на терена до самия му южен край. В северната част то е изградено от тегули, а отстрани е маркирано с тухли, споени с хоросан. Каналът пресича основния зид с посока изток-запад, кудето също му е оформено легло. Той преминава през цялата южна част и продължава под кооперацията от юг.
III ПЕРИОД – X – XII в.
Останките от този период се откриват непосредствено върху горелия пласт от предходния период. Разкриха се два зида, изградени от средно големи ломени камъни, споени с кал. В западния профил на обекта ясно личи яма с кошеровидна форма. В нейния пълнеж се откриха голямо количество средновековна керамика – включително и съдове със златиста ангоба, рисувани с червено и съдове с апликирани човешки фигурки.
Към този период трябва да се отнесат и двете разкрити огнища, в едно от които е използвана за бордюр мраморна база.
V ПЕРИОД – XVIII – XIX в.
От този период е проучена една боклучна яма в северната част на обекта. Нейната източна стена е долепена до античните зидове, но не ги нарушава.
Освен споменатите строителни периоди важно е да се отбележи, че при проучването на ямите в обекта бе намерена керамика от КЖЕ, което се случва много рядко на територията на римския град.
Мария Камишева
ИГРА: Наредете пъзела!
