2007 г. - ул. "Боруйград" №49
УПИ ХХІ3504, кв. 58 (ул. "Боруйград" №49)
по регулационния план на Стара Загора
Проучваният терен попада в северната част на Археологическия резерват "Августа Траяна – Верея – Стара Загора". В съседните парцели археологическо проучване е проведено преди 10 години, като по думи на собствениците не са открити археологически останки.
Проучванията се проведоха с Разрешение за теренно проучване №295/ 20. 03. 2007 г. с научен ръководител Мария Камишева (завеждащ отдел "Антична археология") и заместник научен ръководител Донка Колева (уредник в отдел "Праистория"). В проучванията взеха участие Мариана Гинзарова (фондопазител) и Димитър Янков (завеждащ отдел "Средновековна археология"), всички от РИМ-Стара Загора.
При проучванията бе установено, че основите на къщата, намираща се на това място, са достигнали скалистия терен и са унищожили археологическите пластове.
Разкрити са общо четири строителни периода:
ІІ-IV век
От този период в проучваният терен са разкрити множество съоръжения, свързани с водоснабдяването на Августа Траяна. В центъра бе разкрито съоръжение-канал, което е с посока север-юг и следва денивелацията на терена. То е изградено от тухли, споени с розов хоросан. От изток е било вкопано в скалистия терен, като източната му стена е оформена със зид. Непосредствено до нея са настлани плочи, които вероятно са застилали пода на някакво обслужващо помещение. В западната част, долепено до съоръжението-канал се разкри друг канал, с посока северозапад-югоизток, който се влива в големия. И двата канала са покрити с големи каменни плочи. В източна посока от коментираното съоръжение-канал се разкриха няколко водопроводни тръби (коти 239.98 и 239.99), както и канал, изграден по сходен начин с описания по-горе. Той е запазен само в южната си част, а в северна посока бе засечена основата му. Има ширина 0.30 м и запазена дълбочина 0.35 м (кота 240.34). Канала е долепен до зид, изграден от ломени камъни, споени с хоросан.
Западно от съоръжението-канал се проучиха две шахти. Първата е с почти квадратни размери 0.68 х 0.63 м. Изградена е от правоъгълни тухли. Вътрешността и е измазана с хидрофобен хоросан. Запазена е на дълбочина 0.30 м в югоизточния ъгъл и 0.22 м в северозападния. Подът й е изграден от 4 квадратни тухли. Втората шахта отстои на 0.85 м южно от първата. Изградена от тухли, споени с хоросан. Отвътре е измазана с хидрофобен хоросан, който на места е опадал. В източната й част (в североизточния и югоизточния ъгъл) са вградени тръби за водопровод. Шахтата има вътрешни размери 0.75 х 0.62 м. Дълбочината и е 0.92 м от запазеното ниво. Върху тухлите в най-горния край шахтата е доизградена с камъни. Подът и е изграден по същия начин като първата. Освен тези две шахти са проследени и трасетата на два водопровода, изградени от глинени тръби, както и няколко зида.
IV-VI век
През втория строителен период не настъпват съществени изменения в описаната през първия период картина. По-голяма част от съоръженията продължават да функционират. Елиминирани са основно водопроводите, изградени от глинени тръби. На много места те са застъпени от късноантични зидове или са разрушени от ями за поставяне на питоси. Вероятно в края на периода са елиминирани и двете шахти, в които бе открито голямо количество късноантична керамика.
XII-XIV век
От този период се разкриха останки от две зърнохранилища. Те са изградени от ломени камъни, споени с кал. Вътрешността им е измазана с жълтеникава глина. И двете съоръжения имат кръгла форма.
XVIII-XIX век
От последния период се разкриха няколко съоръжения, които в някаква степен разрушават част от предходните периоди. В западната част на терена се разкри яма, градена от ломени камъни, споени с кал, която разрушава едно от зърнохранилищата от предходния период. В източната част бе проучен водопровод с посока север-юг, който следва трасетата на каналите и водопроводите от първия период. В средата на обекта този водопровод завива на изток и попада под съседната кооперация. Върху тръбите му на няколко места са пробити кръгли или елипсовидни отвори, вероятно изводи за чешми.
Интерес в случая представлява факта, че съоръжението-канал в центъра на терена е продължило да съществува и през това време и по всяка вероятност е било използвано и тогава. На тази мисъл ни навежда голямото количество натрупан бигор, който на места по дъното на съоръжението достига до 0.70-0.80 м.
Мария Камишева
ИГРА: Наредете пъзела!
