УПИ II1621, кв. 42а (ул. "Димитър Наумов")
по регулационния план на Стара Загора
Проучваният терен попада в централната част на Археологическия резерват Августа Траяна – Верея – Стара Загора. Проучена е площ приблизително 736 м2.
Археологическите проучвания се проведоха през юни-август 2007 г. съгласно Разрешение за теренно проучване №294/20. 03. 2007 г. под ръководството на Мария Камишева – научен ръководител. Участвуват Мариана Гинзарова и Донка Колева, всички от РИМ Стара Загора.
На проучената площ са установени пет строителни периода:
I строителен период:
II – средата на III в.
От този период са запазени много малко зидове, главно в североизточната част на обекта (кота 216.97 – 217.86). Изградени са от ломени камъни от жълт травертин, споени с кал. Ширината им е 0.60 м. Те оформят правоъгълни верижни помещения. Във височина са запазени до 0.80 м, но само в северната част на обекта. В повечето случаи се разкрива само основата или до 0.30 м. В южната част на обекта бе разкрит и канал с посока северозапад-югоизток, изграден от квадратни тухли. Зидовете и канала от този период през втория строителен период са били надзидани и на много места горната им част е използвана като ходово ниво на новите сгради.
Интерес предизвиква откриването на зидана сводеста гробница в западната част на обекта. Тя е с правоъгълен план, оформена с правоъгълен вход със стъпало. Има вътрешни размери: дъл. 2.30 м и шир. 0.95 м. Стените, свода и пода и са изградени от тухли, споени с розов хоросан. На места по пода тухлите липсват. През следващия строителен период източната дълга стена на гробницата е разрушена от построяването на зид с посока север-юг. Възможно е тогава или в по-късна епоха тя да е ограбена. Непосредствено западно до нея бе разкрито ниво от квадратни тухли (кота 216.47). Имайки предвид незавършеността на стената на гробницата от запад, можем да предположим, че до нея е била долепена друга (вероятно също засводена), но на по-ниско ниво. Откриването на такива съоръжения в централната част на Августа Траяна е доста странно, имайки предвид изискванията на канона за местонахождението на градските некрополи. Може да се предположи, че през този строителен период, това пространство е било вътрешен двор на сграда и тази гробница (или гробници) е била семейна – на притежателите на този парцел.
II строителен период:
края на III – края на V в.
След средата на III в. проученото пространство е коренно реконструирано. Изградена е голяма сграда с правоъгълен план и няколко помещения. Зидовете и са масивни, изградени от ломени камъни, споени с розов хоросан, като ширината им е 0.65 м. Сградата е с външни размери – 19.5 м (изток-запад) и 16.25 м (север-юг). В северния и зид има вход. Вероятно в края на IV в. сградата е претърпяла някакво разрушение и за известно време е използвана със стопански цели.
III строителен период:
VI в.
През този строителен период споменатата по-горе сградата е била реконструирана и пристроена. От юг е разкрито помещение с правоъгълен план и външни размери: 11.25 м (изток-запад) х 8.25 м (север-юг). В западната и северната му страна са оформени входове. От север е изградено още едно помещение с правоъгълен план и ориентация изток-запад. Северната му страна е с дължина 12.75 м. В нея са оформени два входа. През този период всички страници на входове са оформени с тухли, включително и този на първата сграда. Двете помещения може би са били долепени до първата сграда.
Вероятно към края на VI в. някои от входовете са били запълнени и реконструирани. От западната страна, по цялата дължина на сградата е изграден канал от правоъгълни и квадратни тухли.
IV строителен период:
XII-XIV в.
От периода на Средновековието почти не са запазени ясно изразени структури. Възможно е тук да е построена сграда, чийто под да е настлан с тухли. Тя трябва да е използвала част от зидовете от античната сграда, като значително е намалила размера и. Освен тази предполагаема сграда са проучени и няколко ями, чийто пълнеж е основно с керамика от периода XII-XIV в.
V строителен период:
XVIII-XIX в.
Може със сигурност да се твърди, че градежите от този период нанасят големи разрушения на зидовете от предните четири периода. В проучената част е изследвана една сграда с почти квадратен план, в чийто зидове могат да се установят поне два строителни периода (западния и запазен зид е изграден върху рушевини от въглени, пепел и горял кирпич). Разкрити и проучени са 14 ями, които са вкопани в стерилния терен. Някои от тях са с градени стени. Част от ямите са изследвани частично, поради невъзможност да се проучат до достигнатата от тях дълбочина – на тези места се появи подпочвена вода.
Най-интересното проучване за този период в парцела е установяването на вероятните основи на турско училище. То е засечено в най-стария кадастър на Стара Загора (от 40-те години на XX в.). В парцелът е нанесено като сграда с кръстовиден (?) план и е отбелязано като "турско училище (съборено)". Предполагам, че при построяването му са използвани зидовете и настилката от предишните периоди. В подовото ниво са засечени две поправки, които се изразяват в повдигане на нивото.
Тази хипотеза може да се потвърди след точно кадастрално сравнение.
В проученият терен са разкрити и два скелета. Те са вкопани в тухлената настилка и отчасти я разрушават. Костите и на двата не са в атомичен порядък, а изглеждат нахвърляни в предварително изкопана плитка яма. И при двата липсват кости от краката и ръцете. Не е открит инвентар освен една желязна халка при скелет №1. В случая единственото обяснение, е че това са набързо погребани хора.
Мария Камишева