научни ръководители: Димитър Янков, Методи Златков
Разкопките на обекта се проведоха във връзка с реализацията на проект на община Стара Загора „Превръщане на културно-исторически паметници от античния период на Стара Загора в туристическа атракция”.
Обектът обхваща площ от 1072 кв.м. и попада в западната част от територията на античния град Августа Траяна. Западно от проучвания обект са разкрити през периода 1968-72 г. останките от комплекса при Западната порта и Форума. Източно от обекта през 1984-86 са проучени останките от decumanus maximus и прилежащите сгради от север и юг.
1. Антична улица - decumanus maximus.
Разкрити са участъците от улицата. Тя е с ширина 6,2-6,3 м. От север и от юг са изградени два канала с шир. 0,5 и дълб. 0,85 м. Върху тях са положени тротоарните плочи. От север и от юг бе разкрит стилобат с добре оформени лица на каменните плочи. Ширината на стилобата варира от 0,8 до 1,5 м. Полагането на уличната настилка трябва да се отнесе към първия период на застрояване на античния град – втората половина на ІІ в. Беше установено, че към края на ІV – началото на V в., върху уличното платно е направена настилка от трошляк от дребни камъни, пясък, фрагменти от тухли и керемиди.
2. Сгради южно от decumanus maximus
Разкрит е пласт с дебелина до 1,5-1,8 м, който е синхронен с първия етап на съществуване на уличното платно. Останки от архитектура в този пласт не са регистрирани. Вероятно сградите са били с основи от камък (жълт травертин) и кирпич. Според намерените материали в тази част от града е имало работилници за обработка на желязо. Те съществуват до началото на ІІІ в. Към това време трябва да се отнесе началото на изграждането на верижната сграда. От нея бяха открити останки от (вероятно) 4 помещения. Зидовете са изградени в техника opus mixtum с 4 реда тухлен пояс и са с дебелина 0,82 м.
3. Сгради северно от decumanus maximus
Тук също са разкрити останки от верижна сграда от две помещения, проход с два канала с посока С-Ю и вероятно още 2 помещения от запад до първото cardo, източно от термите. Верижната сграда е изградени от камък с калова спойка, във височина – кирпич. То трябва да се отнесе към началото на ІV в. Тя е унищожена от пожар към края на VІ в.
4. Средновековен период
Бяха открити останки от 6 средновековни жилища, от които най-добре запазени са две. И двете са били полувкопани в терена. Жилището, северно от улицата е градено от камъни, фрагменти от тухли и керемиди в техника „рибена кост”. От него са запазени три стени и подходът от юг. Северното жилище, според откритите материали датира от края на Х-ХІ в., докато южното може да се датира към ХІ-ХІІ в. В проученият сектор са регистрирани няколко средновековни ями – хранилища и едно вкопано елипсовидно съоръжение. По данни от запълнителя това съоръжение може да се датира към ХІІ в.
5. Османски период
От по-ранни проучвания е известно, че западно от проучвания сектор е бил изграден конакът на града с жилищна пристройка към него. Проучваната площ попада почти изцяло върху малък площад пред конака. Бяха регистрирани останки от три жилища от периода ХVІІ-ХІХ в. и повече от 26 ями, по голямата част от които са септични и датират от периода от края на ХVІІ до 1879 г.