2013 - Археологически проучвания на обект „Пробив на бул. „Митрополит Методий Кусев” в АР „Августа Траяна – Верея” (УПИ І, кв.63а по плана на Стара Загора), град Стара Загора

научни ръководители: Димитър Янков, Методи Златков

Спасителните разкопки са продължение на проучванията през 2012 г.

     І. Проучвания южно от decumanus maximus. Засечен е каменният зид южно от сградата, който се вижда в сектора проучен от Красимир Калчев източно от обекта. Бе проучено дъно на канал с частично запазена тухлена настилка, която е съобразена с двата зида.

След почистването на стилобата се установи, че върху тях има следи от леглата на базите. Разстоянието между центровете на базите е 3,70 м.

На запад от помещение 8 на верижната сграда са открити останки от две масивни сгради, които се застъпват и съответно принадлежат на два периода.

    Сграда № 1

Изградена е от ломени камъни със спойка от бял хоросан. Източният й зид е перпендикулярен на тротоара на decumanus maximus, след чупката. Синхронни на тази сграда са откри редица от тоалетни - изработени от мраморизиран варовик (плочи) с дебелина от 0,16-0,18 м. Плочите са положени върху канал с наклон на юг.

    Сграда № 2

Северният зид на сградата е съобразен с посоката на тротоара с decumanus maximus. Зидовете са градени от ломени камъни на хоросанова спойка с едро счукана тухла. При изграждането на сграда № 2 каменните тоалетни са били елиминирани и върху една от тях е била направена единична латрина, която е долепена до тротоара. Съоръжението е замислено и изградено още с полагането на уличната мрежа на града и съществува до края на ІІІ или началото на ІV в.

    ІІ. Сardo № 1, източно от Западната порта.

В процеса на разкопките бяха проучени два малки сектора от cardo № 1, източно от Западната порта. Северно от decumanus maximus бяха открити няколко плочи от настилката, докато южно от централната улица на града не бе открита нито една плоча. Вероятно то е било затворено на юг от крепостната стена.

    ІІІ. Проучвания северно от decumanus maximus.

Липсата на масивни градежи северно от decumanus maximus затвърждава изказаното вече схващане на базата от проучванията през 2012 г., че през първия период на строителство, тази част от града всъщност е била открита. Едва по-късно – през ІV в. секторът е бил застроен. Оформя се сграда с верижни помещения. Стените й са изградени от камък на калова спойка. Тя е загинала от мощен пожар в първата половина на VІ в. По-късно – към първата половина на ХІ в. площта отново е застроена, като най-забележителна е сградата със стени в техника „рибена кост”.