2014 г. - Археологически проучвания в Археологически резерват „Августа Траяна – Верея – Стара Загора” “ УПИ XI540, кв. 43б, ул.”Д. Наумов” No. 100 по плана на гр. Стара Загора”

научен ръководител: Мария Камишева

Обектът попада в северната част на Археологически резерват „Августа Траяна-Верея-Стара Загора”. Разположен е непосредствено и източно до продължението на cardo maximus в северна посока. През 1999 г. в същия квартал са проучени два обекта (северно от коментирания) под научното ръководство на н. с. Красимир Калчев. Открито е трасето на cardo maximus, както и част от източния портик.

            Установиха се няколко строителни периода:

            ПЪРВИ ПЕРИОД – II-III век

            Към този период се отнася един зид в североизточната част на обекта. Изграден е от средно големи ломени камъни от жълт травертин (кота 217,85). Има ширина 0,54 м и е с посока север-юг. В голямата си част е разрушен от по-късни градежи.

            ВТОРИ ПЕРИОД – IV-VI век

Към този период се отнася изграждането на трасето на уличното платно – cardo maximus. Дължината на разкритата улица е приблизително 7,5 м. Точната и ширина не може да се определи, поради факта че плочите на тротоара са разместени. В момента тя е приблизително 4,20 м. Съвременната къща е построена точно върху трасето, като основите и достигат до плочите и не ги разрушават.

            Улицата е изградена от големи каменни плочи, следвайки денивелацията на терена: Север (кота 218,70) – Юг (кота 218,56). В западната и част, под тротоарните плочи е оформен канал. Западната му страна е изградена с ломени камъни. Дълбочината му не можа да се проучи поради избилата подпочвена вода.

            Трасето на улицата продължава и в южна посока, като в югозападния ъгъл на обекта, плочите на платното са извадени и преместени на изток при по-късно вкопаване.        

В края на V в., след разрушенията причинени от хуните, уличното платно е трамбовано с пласт чакъл – дребни камъни, фрагменти от строителна керамика, пясък, който на места е с дебелина до 0,30 м. В трамбования пласт и между фугите на плочите от уличното платно се откриха 79 броя монети, много от които силно изтрити и корозирали.

Източно от улицата са изградени няколко помещения, едното от които вероятно е свързано с водоснабдяването. То е с размери: север-юг – 2, 43 м, а в посока изток-запад – приблизително 3,00 м, като източната му стена е извадена в по-късен период и от нея е останала само следа в околния терен. Помещението е с под, оформен с тухли, а от север в него се влива водопроводна тръба. Помещението е разрушено (вероятно отново в края на V в.) и върху него е изградено вкопано жилище.

Югоизточно от помещението е изградено второ, чийто план трудно може да се възстанови поради много по-късни надграждания. То е изградено от ломени камъни, споени с розов хоросан. Вероятно стените му са били измазани и поне при цоклите оформени с орнаменти и стенописна украса в червено. Възможно е преди изграждането му там да са преминавали трасетата на няколко водопровода, които следват денивелацията на терена.

През VI в. в южната част на обекта са вкопани два питоса, за съхранение на продукти.

            ТРЕТИ ПЕРИОД – XII-XIV век

            Останките от този период са най-многобройни и особено тези от XII в. Зидовете на сградите от втория период са надградени, а в по-късен етап и удебелени. Надграждането е направено с ломени камъни и фрагменти от строителна керамика, споени с калов разтвор.

            Северно от така оформената сграда се разкриха два гроба. Те са ориентирани изток-запад, с глави на запад. Гроб 2 представлява гробна яма. Скелетът е с дължина 1,10 м и ширина 0,24 м. Лявата му ръка е върху корема, а дясната е свита в лакътя и положена върху лявото рамо. Краката са изпънати. Гроб 3 е разположен североизточно от гроб 2 и представлява вкопана гробна яма. Скелетът е разположен по гръб с изпънати крака. Главата е наклонена към лявото рамо. Ръцете са скръстени на корема. Има дължина 1,57 м и ширина 0,45 м. Гроб 1 е регистриран в югозападната част на проучвания терен. От него е запазена само горната част на черепа.

            От периода е открита голямо количество керамика – кухненска и трапезна. При трапезната керамика се забелязва наличие както на керамика-местно производство, така и вносна такава.

            ЧЕТВЪРТИ ПЕРИОД – XVI-XVIII век

            От този период се откриха няколко ями, които съдържат богат материал от цели съдове-кухненска и трапезна керамика. Градежи от периода не бяха разкрити.