2014 г. - Археологическо наблюдение и разкопки в Археологически резерват „Августа Траяна – Верея – Стара Загора” - Обект („Главен колектор ІІ, Главен колектор І и отливен канал на Дъждопреливник І-2 по трасето на ул.”Св. Княз Борис”).

научен ръководител: Атанас Атанасов

Във връзка с реализацията на общински проект („Главен колектор ІІ, Главен колектор І и отливен канал на Дъждопреливник І-2 по трасето на ул.”Св. Княз Борис” от ул.”Стефан Стамболов до заустване в ОТ 525 на Главен колектор І по плана на гр. Стара Загора) се извърши археологическо наблюдение и разкопки по сервитута на канала с разрешение № 04/15.01.2014 г. Изкопните работи се проведоха по ул. „Св. Княз Борис” извън крепостните стени на Августа Траяна, в зона А и Б на резервата. По стари снимки, писмени сведения на Евлия Челеби (Гаджанов 1909, 684-686) и ситуационна скица от 1920 г., на мястото, от където преминава канализацията съществува баня от османския период, която е разрушена през 30 години на XX в.

Дълбочината на изкопните работи е 4.50 м, а ширината е около 2 м, и се извършват в обратен насип върху съществуваща водопроводна канализация. При изкопните работи се разкри зид от османската баня, той е изграден от ломени камъни споени с хоросан като на места са използвани и тухли, които подравняват редовете. Запазената дължина е 4.30 м, а ширината му е 2 м. Запазена е отоплителната система на банята (тип хипокауст). Тя е изградена от тухли, които образуват стълбове, а върху тях са поставени каменни плочи, носещи подът (Атанасов 2014, 409-411).

След цялостното проучване на банята се разкриха три помещения. Помещение № 1 има следните размери – дължина 3.50 м и ширина 2.30 м. Подът на помещението е изграден от тухли, които отгоре са измазани с хоросан и върху тях най-вероятно е имало наредени каменни плочи, за което може да съдим от три плочи в три от краищата на помещение № 1. В южната част на първото помещение има отливен канал, който е служил да събира водата, която се е разливала по пода. Каналът има ширина от 0.10 м и е свързан със следващото помещение № 2. Между двете помещения най-вероятно има вход, но за съжаление ние имаме само едната страница (от север). Между помещение № 1 и № 2 е разположен преграден зид № 1, с размери – дължина 3.10 м и ширина 0.90 м.

Помещение № 2 има квадратна форма със страна 2.80 м. При това помещение подът е покрит с мозаични плочи с живописна и релефна украса във флорални мотиви. Пред северния и западния зид на помещение № 2 има участъци, които се откриват само в негатив. Според мен на това място са разположени седалки, които са демонтирани при разрушаването на банята, седалките имат ширина от 0.60 м и дължина, съответно колкото зидовете, до които са разположени. Подът на помещение № 2 има слаб наклон на югоизток като водата се е събирала в канала, който бе открит в помещение № 1.

На запад има още едно помещение с поредна номерация № 3. Това помещение се различава коренно от останалите. Помещението има следните размери - дължина 4.20 м и ширина 2.60 м. В северната част на помещение № 3, в близост до северния зид има разположено съоръжение, което най-вероятно е стъпка от (колона). Основата за колоната има квадратна форма със страна около 0.40 м. Подобни две (стъпки) има и на източната страна на помещението. Подът на това помещение е измазан с водонепропусклив пласт (цимент) и според мен помещение № 3 може да се интерпретира като басейн, но нивото на запазеност не може да потвърди тези мои думи със сигурност.

При прокопаването на канализацията западно от ул. Св. Троица се попадна на зидан гроб от античността. Отгоре е покрит с каменни плочи с размери: северната плоча е с дължина 0.70 м и ширина 0.90 м; средната плоча е с дължина 0.80 м и ширина 1 м и южната плоча е с дължина 0.80 м и ширина 0.70 м. Гробното съоръжение се намира 1.20 м под съвременния терен. Гробът има правоъгълна форма и е изграден от квадратни антични тухли с размери на страната 0.35 м и дебелина 0.05 м., в седем реда, които са споени с хоросанов разтвор. Вътрешните стени не са измазани с мазилка. Подът на гробното съоръжение не е покрит с тухли, а е материковата земя, която притежава светложълт цвят. Цялото съоръжение има изместване от севера с 20 градуса на запад. Скелетът е с посока на главата – север, а използвания ритуал е инхумация. Във вътрешността не е открит гробен инвентар. Гробното съоръжение има следните размери – дължина 2 м, и различна ширина в северната и южната си част, в северната тя е 0.60 м и 0.55 м в южната. Дълбочината на гробното съоръжение е 0.53 м. Обща датировка II-IV в.

Използвана литература

Атанасов 2014: А. Атанасов. Археологическо наблюдение в АР „Августа Траяна-Вереря-Стара Загора” – Обект „Главен колектор II, главен колектор I и отливен канал на дъждопреливник I-2 по трасето на улица Св. Княз Борис, Стара Загора. – Археологически открития и разкопки през 2013 г. София, 2014, 409-411.

Гаджанов 1909: Д. Гаджанов. Пътуване на Евлия Челеби из българските земи през средата на XVII в. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, LXX (год. XXI), свезка 9-10, 1909, 684-686.