2014 г. - Археологическо проучване на Тел Старозагорски минерални бани

научен ръководител: Петър Калчев

Селищната могила се намира в центъра на курортното селище Старозагорски минерални бани, на 15 км северозападно от Стара Загора. Диаметърът й е 100-110 м, а височината - 7 м. Праисторическите материални останки датират от ранния неолит до финала на късния халколит (VI - V хил. пр. Хр.). Част от културния пласт на могилата е унищожен с изграждането на различни структури и съоръжения през различните исторически периоди - антични терми, средновековен некропол и др.

През 2004 г. в югоизточната част на селищната могила се извършват спасителни археологически разкопки на площ от 100 кв. м във връзка с изграждането на водопровод за топла минерална вода от извор №2 до почивна станция на "Марица-Изток" ЕООД. Разкрито е каменно монументално съоръжение от каменно-медната епоха, изградено в югоизточния склон на могилата и свързано с древните религиозно-култови практики на обитателите й (Димитров 2002; Калчев 2008а; Калчев 2008b). Тъй като разкопките са проведени само в сервитута на водопровода, частите от съоръжението, разположени на север от проучваната площ, не са разкрити. В пластовете около камъните са открити и значителен брой фрагменти от керамични съдове с медни окиси и медна шлака - следи от технологичен процес за добив на медна руда в района.

Целта на настоящето археологическо проучване бе да се установят видът, характерът и размерите на каменната структура на север в могилния насип. Най - високата част и югоизточният склон на могилата са обхванати от план квадратна мрежа. Квадратите са с размери 5х5 м и са номерирани с цифри от 0 до 6 от изток на запад и обозначени с латински поредни букви от А до С от юг на север. Поради специфичния терен и стръмния югоизточен склон върху могилата са поставени три репера на три различни нива в кв. В3. За централен репер е приета най-високата точка в западната частна квадрата с кота 377,85 м, приета за 0. Репер 2 е с кота 377,25 м и репер 3 е с кота 376,55 м.

Разкопките се извършват основно в четири квадрата - А3, В2, В1, В0. Общата разкрита площ е 100 кв. м, стерилна основа не е достигната.

Каменната структура е регистрирана и в трите квадрата, разположени по източния склон на могилата. Структурата в кв. В1 и В0 е в здрав халколитен пласт и е запазена in situ.

Каменна структура в югоизточния склон на могилата - регистрирана е по цялата площ на кв. В1 и западната част на кв. В0 и малка част от квадратите А1 и А0. Площта й обхваща целия източен склон на могилата. Най - високата точка на кв. В1 е с кота 375,23 м, а най - ниската е с кота 373, 06 м. Денивелацията в 2,17 м от запад на изток. Размерите на откритата част от структурата са 5,50 м С-Ю и 7 м И-З. Изградена е от речни и ломени кварцитни, варовикови или гранитни камъни. Те са необработени, с различна форма и големина - от 0,20 до 0,60 м. В основата на могилния склон камъните са с по-големи размери, достигащи 0,50-0,60 м. В кв. В1 се очертават две каменни ивици, условно обозначени като редици. Те са стъпаловидно разположени една спрямо друга от запад на изток и са с ориентация С-Ю с дължина 5,50 м и ширина от 0,70 м до 1 м. Отстоят една от друга на разстояние 0,40-0,50 м.

Пластът на каменната структура е от кафява пръст с малко количество фрагменти от къснохалколитни керамични съдове, животински кости, фрагменти мазилки и въгленчета.

Останки от каменната структура в кв. В2. Проучва се южната част на квадрата (в северната е разположена съвременна бетонна площадка). Констатиран е нарушен праисторически пласт.

Къснохалколитен пласт в кв. А3. Квадратът е разположен в най-високата част на могилата. По цялата му площ е проучен къснохалколитен пласт с дебелина 1,20 м. Достигнатата дълбочина в източната част на квадрата е 1,40 м Пластът е от твърда жълта глина. В отделни участъци глината е със сив или зелен цвят. Концентрацията на археологическите материали е изключително висока. Находките са керамични предмети, кремъчни артефакти, оръдия от кост и рог, рога от елен, фрагменти от замазка на пещ, фрагменти от стенни мазилки, големи фрагменти от къснохалколитни керамични съдове, животински кости и речна мида Unio и др. На дълбочина 0,85 м, 1,15 м и 1,35 м от западната към източната част на квадрата са регистрирани замазки  от твърда глина с белезникаво жълт цвят. Глинената обмазка е с дебелина 0,01-0,02 м, запазена е в отделни участъци и представлява изключително твърд калциран седимент с грапава повърхност. Между отделните замазки са открити необработени камъни с различна форма и големина. Размерите им варират от 0,10 до 0,40 м, но преобладават тези със средни размери от 0,15 до 0,25 м. Камъните в отделни участъци са разположени плътно един до друг, но в повечето случаи са на разстояние и по повърхността им ясно личат фрагменти от глинената обмазка. Само в югоизточния ъгъл на квадрата е регистриран участък от черни въглени и пепел, под който е открито струпване от плъно подредени камъни и керамични съдове, обмазани с твърда глина. Проученият участък е с размери 1,80 м С-Ю и 1,40 м И-З. Повечето археологически артефакти от този участък имат следи от вторично изпичане. По време на почистването на пръстта между камъните е открит камък със следи от медна руда. На 1 м северозападно от структурата е открита бедрена кост на човешки индивид.

Керамичният комплекс представя разнообразни технологични групи и формативни видове. Основните форми са гърневидни съдове, дълбоки купи, паници. Украсата е релефна, врязана, набодена с мидена черупка, барботинна и нанесена с графит, червена боя и др. Първоначалният анализ на материала отнася хронологически пласта към една късна фаза на къснохалколитния комплекс КГК VI в Тракия (Петрова 2004, 423). Стратиграфските наблюдения и спецификите в характеристиката на пластовете сочат вероятността каменната структура по югоизточния склон на могилата хронологически да предхожда къснохалколитния пласт, регистриран в най-високата й част.

Литература:

Димитров 2002: М. Димитров. Митологични сцени върху керамични съдове от селищната могила при Старозагорски минерални бани. - Известия на Старозагорския исторически музей, 1, 2002, 9-18.

Калчев 2008а: П. Калчев. Спасителни археологически проучвания на селищна могила при Старозагорски минерални бани през 2004 г. - Проблеми и изследвания на тракийската култура, 3, 2008, 3-20.

Калчев 2008b: П. Калчев. Районът на Стара Загора е бил силно ядро на първата европейска цивилизация. - В: В. Николов (ред.). Стара Загора - 8000 години. Раждането на Европа. Стара Загора, 2008, 13-42.

Петрова 2004: В. Петрова. Характеристика на керамичните съдове от III фаза на къснохалколитната култура Караново VI. - В: В. Николов, К. Бъчваров, П. Калчев (ред.). Праисторическа Тракия. София-Стара Загора, 2004 г., 421-432.