2015 г. - АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ В АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РЕЗЕРВАТ „АВГУСТА ТРАЯНА – ВЕРЕЯ – СТАРА ЗАГОРА” УПИ V3233, КВ. 6601, БУЛ. „М. МЕТОДИ КУСЕВ 55 ПО ПЛАНА НА СТАРА ЗАГОРА

научен ръководител: Мария Камишева

Обектът попада в северната част на резервата „Августа Траяна – Верея – Стара Загора“. През 2004 г. под ръководството на н. с. Красимир Калчев, западно от него е проучена раннохристиянска базилика и съоръжение, изградено от два реда каменни блокове. То е интерпретирано от проучвателя като храм. След провеждане на проучванията се разкри изцяло съоръжението в западната част, част от улица – кардо и прилежащата към нея сграда от изток с много добре изграден портик. Регистрирани са четири строителни периода.

Първи период. Края на II–средата на IV в. Храма е изграден от големи каменни блокове. Стените са запазени на височина 1,82 м. Сградата е била отворена от изток. В горната си част е оформена с фронтон, чиято лицева страна е украсена с щит. Вътрешния размер на храма север-юг е 6,48 м. Подът е изграден от обработени мраморни блокове. Северно и източно е оформен канал, събиращ дъждовната вода. Може да се предположи, че в храма е почитан императорския култ, имайки предвид откриването на два надписа на латински език:

“На първия сред младежите Галерий Валерий Максимиан, най-знатен цезар, (издигна) Емилий Александър, пресъвършен мъж, управител на провинция тракия, отдаден на неговата божественост и величие”(запазен изцяло)

“На първия сред младежите Флавий Валерий Констанций, най-знатен цезар, (издигна) Емилий Александър, пресъвършен мъж, управител на провинция тракия, отдаден на неговата божественост и величие”(запазен фрагментарно)

Надписите се датират около 303 г.

Източно от храма се развива антична улица – cardo, с ширина 8,80 м. Тя е изградена от големи каменни плочи. Под уличното платно е разположен засводен водопровод с посока североизток-югозапад.

Античната улица в източна посока завършва с тротоар, след който се развива покрит портик. Вероятно изграждането му трябва да се свърже с откритите два фрагмента от архитрав с надпис в който се споменава:

„[……съоръжи колоните/портика от храма] на Хермес чак до широката улица, отвеждаща към одеона, на [свои разноски]“. Според начина на изписване той се отнася към първата половина на III в.

Източно от портика се развива сграда, чийто вход е оформен с големи мраморни блокове. В пространството му, от северна и южна страна са поставени два профилирани блока.

Разрушенията, както в храма, така и по уличното платно и сградата от изток, трябва да се обяснят с регистрираните на няколко места в града земетресения в средата на IV в., когато голяма част от водоснабдителната и пътна мрежа, както и значителна част от сградите са разрушени.

Втори период. Средата на IV–края на VI в. По цялото трасе на уличното платно са извършени преустройства. Част от плочите са премахнати и са изградени нови трасета на водопроводи от глинени тръби и канали от тухли. Засводения водопровод е разрушен на няколко места и засводяването не е възстановено.

Нивото на уличното платно е повдигнато с трамбовка от пясък, дребни камъни, мраморни фрагменти и строителна керамика.

Останките от храма са превърнати във водохранилище, за което говори измазването на фугите с хидрофобен хоросан, регистрирано и при проучванията през 2004 г. Храма от изток е затворен с архитектурни елементи – архитрав, корнизи, фронтон.

Трети период. XII–XIV в. Водохранилището е продължило да функционира поне до XIII в., когато над него е изграден солиден канал с посока северозапад-югоизток, преминаващ през цялата дължина на парцела. В средата му, той се разклонява U-образно.

Четвърти период. XVI–XVIII в. Към този период се отнасят две ями, водопроводи от глинени тръби и една сграда.