2015 г. - АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ В АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РЕЗЕРВАТ „АВГУСТА ТРАЯНА – ВЕРЕЯ – СТАРА ЗАГОРА” УПИ V3387, КВ. 1005 (СТАР УПИ XVI3131, КВ. 1), БУЛ. „ГЕН. СТОЛЕТОВ” 48 ПО ПЛАНА НА СТАРА ЗАГОРА

научен ръководител - Мария Камишева

Обектът попада в западната част на резервата „Августа Траяна – Верея – Стара Загора“ и западно от вестибюла на термите на Августа Траяна. През 2013 г. във вестибюла са проведени археологически проучвания, където е разкрита антична подова мозайка с обща площ около 200 м², с датировка края на II–първите десетилетия на III в. Под мозайката са регистрирани канали. В една от екседрите към вестибюла е запазен фрагмент от стенопис. След провеждане на проучванията са регистрирани четири строителни периода.

Първи период. Края на II–средата на IV в. През този период в централната част на обекта е изградена сграда, от ломени камъни от жълт травертин, споени с хоросан. Помещението е с размери 6,70х4,60 м, като нейната южна стена не е разкрита.

В източната част на обекта се разкри масивен зид. Той е с посока север-юг. Изграден е от ломени камъни, споени с розов хоросан. В горната си част е подравнен с тухли. Има ширина 1,70 м и разкрита дължина 6,90 м. В най-южния му край е оформено двойно засводяване, изградено от тухли. Зидът е фундиран дълбоко в стерилния терен. Проучването му не можа да се извърши напълно, поради факта, че той преминава в съседния парцел от юг и под уличната регулация от север. Най-вероятно това трябва да се тълкува като част от термите на Августа Траяна. Зидът пресича две трасета на водопроводи, изградени от глинени тръби, които са с посока североизток-югозапад.

Вероятно към този период трябва да се отнесе и каменната „настилка”, която се открива на дължина 4,70 м и ширина 1,88 м само в централната част на парцела. Тя е изградена от един ред плочести камъни и е съобразена с масивния зид.

Втори период. Средата на IV–края на VI в. През този период сградата коментирана по-горе, е претърпяла преправка (вероятно наложена от някакво разрушение). В северозападния и ъгъл е поставен мраморен блок за оформяне на ъгъла. В северна посока сградата е разширена, като по всяка вероятност е оформено още едно помещение. В този период пространството, обект на проучването, е изпълнявало по-скоро стопански функции. Разкрити са три вкопани питоса, както и една яма в която вероятно е бил поставен питос, но по-късно е изваден. В източната част, перпендикулярно на масивния зид, е долепен на фуга друг, който е изграден от много добре обработени правоъгълни камъни, споени с калов разтвор. Той е с дължина 4,70 м и ширина 0,60 м. В пространството, където можеше да се извърши проучването, се откриха животински кости, които са равно отрязани. Вероятно тук е имало производство на костени изделия.

В парцела по това време са изградени една утаителна шахта с размери 0,55х0,58 м, както и множество водопроводи от глинени тръби.

Трети период. XII–XIV в. През този период сградата в централната част на парцела продължава да бъде използвана, като в западна и северна посока до нея са долепени зидове от ломени камъни, споени с калов разтвор. В западна посока вероятно е имало навес, съдейки по правоъгълния камък с оформен в средата му отвор. В южната част на парцела бе регистрирана яма, запълнена с фрагментирана керамика и животински кости.

Четвърти период. XVI–XVIII в. Този период е свързан с изграждането на стария конак на Ески Заара. Неговия зид преминава през целия парцел в посока изток-запад, като разрушава зидовете на сградата от първия период и надкрачва масивния зид. За изграждането му са използвани много антични архитектурни детайли. Като сполия в него бе открит и надпис на старогръцки език:

„Тук съзираш най-предания на императора и превъзходния във военното дело Марциан, претворен в образ чрез изкуството на бронзовите изваяния. А (статуята) постави неговият приятел градоначалникът, получил по волята на съдбата същото име като своя приятел.

Щастливо” Новооткритият надпис трябва да се датира през 267-268 г.

На обекта бе проучено и едно гробно съоръжение. Разположено е непосредствено до зида с посока север-юг, главата на север. Покрит е три тегули, които по единия си дълъг край са подпрени на зида. От изток и юг до тегулите са поставени камъни за да ги подпират. Дължината на покритието е 1,90 м, а ширината 0,40 м. Погребението е извършено чрез трупополагане. Главата е на север, наклонена към лявото рамо. Ръцете са прави до тялото. Китките скръстени при таза. Гръбначният стълб е разместен. До левия хълбок се разкри част от железен пирон. Краката са събрани при ходилата. Гробен инвентар няма. Гробното съоръжение не може да се свърже с конкретен период.