2016 г. - АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ НА КЪСНОАНТИЧНА СГРАДА В М. „ДЮЛЕВЕЦ” В ЗЕМЛИЩЕТО НА ГР. ГУРКОВО

научен ръководител: Мария Камишева

Изследването на обект в м. „Дюлевец” в землището на гр. Гурково е наложено от възникналата иманярска интервенция. Обектът попада на 1,5-2 км източно от гр. Гурково. При първоначалното посещение на място бе установен иманярски изкоп, в източния профил, на който е разкрит полукръгъл зид, изграден от тухли, споени с розов хоросан. Предвид застрашеността от нови иманярски интервенции, комисия от инспектората към Министерство на културата препоръча да се извърши спешно спасително археологическо проучване на изкопа с цел документиране и установяване на характера на новоразкрития обект.

Бяха заложени два сондажа: първият включващ иманярския изкоп, а втория южно от него. Във втория сондаж не бяха установени археологически структури.

При зачистването и разширяването на иманярския изкоп се разкри полукръгло съоръжение, ориентирано в посока изток-запад. Зидът е с дебелина от 0,90 до 1,08 м. Изграден е от ломени и речни камъни, споени с хоросан. Вътрешната му част е оформена с тухли, измазани с розов хоросан. Запазен е на височина 1,36 м в северната част, а в южната е разрушен. Подът на помещението е покрит с тухли, които на места също са разрушени. На 2,20 м от най-извитата част на зида, в западна посока са оформени три стъпала с различна височина. Изградени са от тухли и също са измазани с розов хоросан. Върху второто стъпало е оформен отстъп, наподобяващ колона. Те са с посока север-юг и имат обща дължина 4,04 м.

Северно от описаното помещение е разкрит зид, който е конструктивно свързан с полукръглия. Той е с ширина 0,68 м и проследена дължина 0,88 м. Запазен е на нивото на съвременния терен, като до момента е разчистен на височина 1,10 м. Изграден е от ломени и речни камъни, споени с хоросан. През цялата му ширина е оформен отвор, който при западното му лице е изграден от два имбрика, а от източната преминава в тръбопровод от глинени тръби. Водопровода преминава край полукръглия зид и продължава в източна посока. Проследен е на дължина 3,42 м. 

След направените проучвания с голяма сигурност може да се твърди, че става дума за басейн в една от конхите към баня. Според откритите монети на Лициний I (312 г.) и Константин II (317-320 г.) и керамичния материал, сградата би трябвало да е съществувала до периода на късната античност и по-точно IV-V в. Вероятно банята е част от по-голям комплекс, който е съществувал на това място, който със сигурност може да се установи след по-мащабно археологическо проучване.