2016 г. - СПАСИТЕЛНО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ПРОУЧВАНЕ НА ПРАИСТОРИЧЕСКИ ОБЕКТ В ЗЕМЛИЩЕТО НА С. МАДЖЕРИТО, ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА

научен ръководител: Петър Калчев

Спасителните разкопки се проведоха в периода 27.09.– 5.11.2016 г. във връзка с инвестиционен проект за изграждане на административно-приемна сграда, складове и експозиционна площ за земеделска техника. Първоначалната цел на проучването беше констатиране на културен пласт и определяне на хронологическата му принадлежност.

Обектът се намира до с. Маджерито, южно от съвременния град Стара Загора, в местността Могилката. На северозапад се намира Берекетската селищна могила, а на север протича р. Берекетска.

Теренът на инвеститорите е разположен в северната периферна част на възвишението.

Сондажно е проучена площ от 580 кв. м, като сондажите са разграничени в два сектора:

Сектор І е разположен непосредствено южно от строящата се сграда на фирмата. В заложената ивица с дължина 50 м, ширина 3 м и ориентация изток–запад е регистриран частично запазен хомогенен пласт от античния период, датиран по наличния сигнификативен керамичен материал в границите от средата на ІІІ в. до средата на V в. Дебелината на пласта варира от 1 до 1,20 м, като в източната зона е нарушен от съвременен боклучен насип. В западната зона пластът е запазен на площ около 45 кв. м. Археологически структури и съоръжения в ненарушения участък не са регистрирани. Пластът е хомогенен и съставен от кафява пръст, наситена с малки червени мазилки и варовикови камъчета, както и бели варовикови прослойки. Археологическите материали са представени от фрагменти от керамични съдове, животински кости и фрагменти от мазилки. На дълбочина 1,20 м е установена стерилна основа.

Сектор II. В направените сондажи в източната и западна части на сектора е констатирана стерилна основа на дълбочина от 1 до 1,40 м. Над стерилна основа лежи тъмен кафяв пласт без археологически материали.

Сектор I. Само в сондаж І, заложен в централната част на проучвания сектор, беше регистриран на площ от 350 кв. м. ненарушен културен пласт от раннонеолитния период – култура Караново І. На тази площ, върху стерилна основа, беше констатиран стерилен бял варовиков пласт с дебелина варираща от 0,70 до 1, 20 м. В пласта бяха проучени и документирани 18 ями от периодите: ранен неолит, късен халколит, желязна епоха и античност (обр. 2 и 3).

Ранен неолит. Проучени и документирани са 13 структури от ранния неолит (култура Караново 1 – Азмашки вариант). В зависимост от структурата и броя на вкопаванията могат да се разграничат три вида ями – с едно вкопаване (ями 2, 3, 10, 11, 14, 15, 16, 17 и 18), с две вкопавания (ями 1, 9 и 13) и с три вкопавания (яма 7) (обр. 1). Във всички ями са констатирани голям брой фрагменти от деструкции на жилища с различна големина – части от стени с отпечатъци от колове, подове и тавани с отпечатъци от греди, фрагменти от подиуми и обмазки от основи на пещи, фрагменти от зърнохранилища и хромелни камъни. Тънкостенната керамика е представена от всички видове раннонеолитни съдове – гърневидни, купи, паници, лалевидни съдове. Групата на червеноангобираните съдове, орнаментирани с бяла боя, е основна част от раннонеолитния керамичен комплекс. Специфична особеност на съдовете е, че фрагментите им са вторично изпечени. Находките са от камък, кремък, кост и керамика – гладилки, култови масички, шила, длета, тесли, зооморфна фигурка, лъжичка от кост, прешлени за вретено, тежести за тъкачен стан и др.

Кремъчната колекция наброява 64 артефакта: 61 броя са неолитни и три са хронологически по-късни (елементи от диканя). Неолитните артефакти са: ядра (7), пластини без ретуш (10), отломъци без ретуш (9), пластини с ретуш (22), отломък с ретуш (1), елементи от сърп (2) и типологически оръдия (10). Типологическите оръдия са представени от стъргалки (5), пробои (4) и тронкатюра – оръдие с напречно затъпяване (1)1.

Проучените и документирани раннонеолитни ями са важно доказателство и потвърждение на тезата за ритуална практика на погребване на праисторическото жилище през неолита. Материалите от проучените ями в Маджерито са хронологически синхронни с културния пласт на праисторическото селище до Калитиново, Старозагорско. Изследваните проби от животински кости за радиовъглеродно датиране представиха хронологически диапазон 5990–5840 cal BC за развитието на Азмашкия вариант на култура Караново I в региона.

Късен халколит. Проучена и документирана е една структура от периода на късния халколит. Ямата има цилиндрична форма и по-тясно цилиндрично дъно; запълнена с кафява пръст с фрагменти от мазилки, тънкостенни керамични съдове, животински кости, фрагменти от хромелни камъни.

Желязна епоха. Проучени и документирани са три ями от желязната епоха. В две от тях преобладават животинските кости, по-рядко се откриват фрагменти от керамични съдове. Яма 8 е с цилиндрична форма и по-тясно гърло. В ямата бяха открити големи фрагменти от животински кости на говедо от поне 4 индивида1. В яма 1.1, която също е с цилиндрична форма, бяха регистрирани останки от 5 кучета, две от които бяха проучени с изцяло запазени скелети на дъното на ямата. В третата яма (6) беше открит човешки скелет. Индивидът е погребан чрез формална инхумация в позиция хокер надясно. Липсват данни за обособяване на гробно съоръжение в ямата. Гробен инвентар също не е констатиран. Скелетът е добре запазен в анатомичен ред. Ямата е с диаметър около 5 м, като погребаният е разположен в южната периферия на съоръжението.

Антична епоха. Проучени са две антични ями. Едната от тях е с цилиндрична форма, диаметър 1,90 м и дълбочина 1,10 м, другата е овална, с елипсовидно сечение и размери 2,60 х 1,50 м и дълбочина 0,60 м. Запълнителят в ямите е от тъмнокафява пръст, наситена с мазилки, животински кости и керамични фрагменти от тънкостенни съдове, работени на колело.

Литература

Калчев, Андреева 2014: П. Калчев, Д. Андреева. Сондажно археологическо проучване на праисторическото селище Герена-Калитиново, Старозагорско. – Археологически открития и разкопки през 2013 г. София, 2014, 60-63.

Калчев, Андреева 2014: П. Калчев, Д. Андреева. Сондажно археологическо проучване на праисторическото селище Калитиново-Герена край Стара Загора. – Археология, 2014, 1-2, 49–69.