2021 г. - Спасително археологическо проучване на структури от османския и съвременния период на ул. Иван Асен 133, Стара Загора

Спасително археологическо проучване на структури от османския и съвременния период на ул. Иван Асен 133, Стара Загора

Атанас Атанасов

Проучваният участък е разположен в УПИ VI-3283, кв. 7401, ул. Иван Асен II, № 133 по плана на гр. Стара Загора, находящ се в зона „Б” на археологически резерват „Августа Траяна – Верея – Стара Загора”.

За съжаление по-голямата част от обекта е изкопанa в нарушение от инвеститора с механизирана техника и е положен бетон и арматура. В западния край на парцела е оставен един участък от около 50 кв. м, в който се проведе спасителното археологическо проучване. Заради изкопа от изток много добре се вижда дълбочината, на която се намира стерилният терен, който се явява крайна точка за работа. При започването на работния процес се установи, че западната част на проучваното място е изцяло изчерпана и запълнена с обратен насип във връзка със строителството на подземните гаражи в съседство. Обратният насип е изграден от строителни отпадъци, пластмаса и големи ломени камъни. Той много добре си проличава в южния профил. На базата на спасителното археологическо проучване се установиха няколко структури на отреденото за работа място. В южната част на обекта се проучи зидана боклучна яма от XVII – XIX в. (яма № 1). В близост до нея се разкри гробно съоръжение, което представлява плитко вкопана в стерилния терен гробна яма. В нея е положен индивид в изпънато положение в посока изток – запад с глава на запад и изпънати покрай тялото ръце (обр. 3). Костите са добре запазени. За съжаление главата е пострадала от тежестта на пръстта и от изкопа за гаражите. Зъбите са добре запазени. Дължината на скелета е 1 м, ширината в най-широката част при ръцете е 0,40 м, а в горната част на раменете е 0,30 м. За съжаление в гробната яма липсва гробен инвентар, който да послужи за датировка. Въпреки това със сигурност може да се твърди, че индивида е погребан по християнски обичай. В североизточния ъгъл на терена, разрушен от нерегламентираната намеса се проучи зидан кладенец (яма № 2). Той може да се датира от същото време, от което е и съществувалата къща в парцела. Между боклучната яма и съвременния кладенец се разкри много плитко вкопаване без археологически материали в него (яма № 3). Навсякъде, по цялата площ на обекта е достигнат стерилния терен, който представлява жълта здрава пръст. Животинският остеологичен материал е изследван от специалист в Тракийски Университет – Стара Загора, който определи следните животни: Яма № 1; (дълб. 231,477 м), говедо – подпетна – 1бр.; фаланга I – 1бр. от младо животно; ребро 1 бр.

Яма 1; (дълб. 230,748 м), говедо – череп – 9 бр.; рога – 3 бр.; лопатка – 1 бр.; ребра – 2 бр.; фаланга I – 1 бр.; гръдни прешлени – 1 бр.; киткови кости – 1 бр. Минимален брой индивиди – 2 бр.; 1 младо и 2 възрастни. Коза – подкиткови кости – 2 бр.; долна челюст – 1 бр.; подбедро – 1 бр.; подпетни – 1 бр.; ребра – 3 бр.; Лъчева – 3; череп – 1 бр. Минимален брой индивиди – 1 бр. младо. Заек – подбедро – 1 бр.

Свиня – бедро – 1 бр.; раменна – 1 бр. Боклучната яма много добре може да се датира в XVII – XIX в., а за гробното съоръжение и яма № 3, не може да се определи датировка, тъй като липсват материали. Кладенецът е съвременен.