Археологически проучвания при изпълнение на проект
„Изграждане на ВиК инфраструктура”, гр. Стара Загора
Петър Калчев, Мария Камишева, Величка Мартинова, Пламена Бакалова
Археологическите проучвания обхващат изкопните работи по време на изпълнение на трасетата на водопроводите и канализацията в охранителните зони на Археологически резерват „Августа Траяна-Верея-Стара Загора”, както и в зоните с регистрирани археологически структури.
През 2023 г. е извършено наблюдение общо на 105 обекта, касаещи канализационната и 244 обекта, касаещи водопроводната мрежа на гр. Стара Загора. Канализационните трасета се полагат на дълбочина над 3,00 м, което съвпада с нивото на стерилния терен, който в различните част на града е с различна структура и характеристика. Водопроводните трасета се полагат на дълбочина между 1,10 м и 2,00 м, като в повечето случаи не достигат нивото на стерилния терен. В голяма си част новите трасета дублират старите, като в този случай, не се откриват археологически структури, а само преотложени материали при старите изкопни. В няколко случая бе констатирано пълно разрушаване на археологическите структури, при полагане на старите трасета, които сега се установяват само в профилите на изкопите. При полагането на старите трасета не са извършвани археологически наблюдения и проучвания.
Констатирани са трасета на крепостни стени; некрополи и единични гробни съоръжения; зидове и ямни структури. На местата с регистрирани структури са проведени археологически проучвания.
КРЕПОСТНИ СТЕНИ
Главен колектор I‘ – по ул. „Боруйград“, между ул. „Сава Силов“ и ул. „Цар Иван Асен II“
Изпълнен е изкоп с дължина 7,00 м и ширина 1,90 м, в който се разкрива трасето на вътрешната крепостна стена. То е с посока север-юг. На 1,60 м от южната линия на тротоара е положен севременен водопровод с посока изток-запад. При неговото прокарване е разрушена голяма част от стената. Вероятно първоначално трасето му е трябвало да премине малко по-северно от сегашното, което ясно личи от изкопаната траншея, преминаваща през почти цялата ширина на крепостната стена.
Крепостната стена се открива на 1,15 м дълбочина от уличното платно. Изградена е от ломени камъни, споени с хоросан. В този участък е фундирана върху скалистия терен. Запазена е във височина до 0,86 м. По запазеното в северния профил ясно личи ширината на стената – 1,60 м, както и запълването на междупиластрово пространство с ширина 1,65 м.
Клон 14, ДМА 11 по ул. „Георги Кюмюрев“ между ул. „Боруйград“ и ул. „Васил Левски“
Изследваната част е с дължина 30 м и ширина 1,60 м. На тази площ са регистрирани двете крепостни стени, които са разрушени при полагането на стария водопровод. Те са разположени косо и пресичат изкопа по диагонал в северозападна посока.
Вътрешната крепостна стена е фиксирана на дълбочина 0,60 м от нивото на асфалта. Тя е широка 3,60 м и е изградена от едри, големи и средно големи ломени камъни, споени с белезникав хоросан. На юг е разкрит и зачистен малък ненарушен участък от вътрешното лице на крепостната стена, проучен на височина 0,80 м и дължина 0,90 м. Лицето е гладко, измазано е частично – само фугите между ломените камъни, като самите камъни са видими. Съществуват индикации, че в този участък от стената е имало пиластър, като пространството между крепостната стена и пиластъра е запълнено с ломени камъни.
Външната крепостна стена е разположена на разстояние 8,50 м северно от вътрешната и е фиксирана на дълбочина -0,65 м от нивото на асфалта. Ширината ѝ е между 2,15 и 2,60 м, съдейки по запазените участъци в двата профила на изкопа. Изградена е от едри, големи и средно големи ломени камъни, споени с бял хоросан, примесен със счукана тухла. Разкритата и височина е 0,70 м. В границите на траншеята не е запазено лицето на стената. Тя е запазена в много по-лошо състояние от вътрешната.
ДРУГИ СТРУКТУРИ
Клон 2 ДМА 4 – реконструкция в участъка от MN 90 до MN 513, кв. Казански, северно от бл. 16
Разкрит е зид, със запазена дължина от 3,50 м и ширина 1,05 м. Изграден е от камъни и тухли, споени с хоросан. Запазени са три реда тухли. При прокарването на пътя, зидът е разрушен, като ясно личат следите на премахнатите тухли в хоросана. Той продължава в северна посока извън трасето на изкопа.
Клон 2 ДМА14 - по ул. "Никола Кожухаров" MN. 88 - N. 99
По трасето на подменящ се водопровод е регистрирано вкопаване на дълбочина 1,10 м, с овална форма и диаметър 3,00 м х 1,10 м. Структурата е вкопана в стерилен пласт жълтеникава пръст. От североизток вкопаването е нарушено от съвременна траншея с ширина 0,80 м. Вкопаването е проучено в малка ивица с дължина 1,10 м и ширина 0,20 м, на дълбочина 0,67 м. В запълнителя му се различава сиво-кафява пръст с наличие на късове горели глинени мазилки, фрагментирана битова керамика, изработена на грънчарско колело и на ръка. Фрагментите от съдове се датират в два периода: V-IV в пр. Хр. и III-IV век.
НЕКРОПОЛИ И ЕДИНИЧНИ ГРОБОВЕ
Главен колектор I-д – от ул. ,,Ангел Кънчев‘‘ по ул. ,,Христина Морфова‘‘ до ул. „Любен Каравелов‘‘ – територия на Източен некропол на Августа Траяна
Гробните съоръжения са регистрирани през 2022 г. За периода 2022-2023 г. са проучени общо 198 гробни съоръжения (109 за 2023 г.) и 9 структури (3 за 2023 г.). Гробните съоръжения се отнасят към различни типове – оформени и покрити с каменни плочи, изградени от тухли с различно покритие, без предварително оформени гробни ями и обикновени гробни ями с различно покритие или без покритие. В много от случаите гробовете се застъпват и са с различна ориентация.
Всички индивиди са положени по гръб, с различно положение на горните крайници. При долните крайници най-честата позиция е в изпънато положение, като се срещат такива с прибрани колене или прибрани пети. Като гробен инвентар се откриват главно бронзови накити – обеци, гривни, торкви, фибули, както и стъклени и глинени съдове, огърлици от стъклени мъниста, а в по-редки случаи златни накити. Откритите гробни съоръжения се отнасят към периода III-V век.
Отливен канал по ул. „Христина Морфова“ от ул. „Ангел Кънчев“ до ул. „Крайречен булевард“ – територия на Източен некропол на Августа Траяна
Структура 9 е открита източно от останалите гробни съоръжения. Тя е с правоъгълен план, ориентирана север-юг с отклонение на северозапад. Размерите и са 5,70 х 4,60 м. Изградена е от обикновени речни камъни, споени с кал и хоросан, комбинирано с ред от тухли, споени с бял на цвят хоросан. На южната страна на сградата има абсида/ниша, която е частично засегната от съвременен водопровод. Тя е изработена от масивни ломени камъни, споени с хоросан, а във вътрешността ѝ – ред от правоъгълни тухли. Вторите образуват пространство, което е частично запазено. В него личи фина обмазка с червен цвят по двете срещуположни страни. Ширината на абсидата/нишата е 1,90 м, а запазена и дължина е около 1,00 м.
В южната половина на структура са проучени две гробни помещения, изработени изцяло от тухли, споени с хоросан. Те са с правоъгълен план и размери от 2,20 х 1,40 м. Открити са останки от общо 9 индивида, както и различни гробни дарове: монети, игла за коса, стригила, медицинска плочка, стъклени мъниста и др. На базата на откритите материали в нея структурата се датира в края на II в.
Профил – I 33'- улица около стадион Берое РШ 1–РШ 5– територия на Некропол „Градски стадион”
Засечени са четири гробни съоръжения, три от които са разрушени при предишни строителни дейности. Гроб 2 попада частично в трасето на канализацията и се открива на 0,59 м от нивото на асфалтовото покритие. Изграден е от камъни и тухли, споени с хоросан и е покрит с две каменни плочи. Стените са от шест реда тухли, върху един ред камъни. Вътрешността е измазана с хоросан, запазен частично. Няма оформено подово покритие. В гробното съоръжение са положени повече от един индивид. Единственият цял скелет в порядък е разположен по западната стена на гроба. Положен е по гръб с глава на северозапад, ръцете и краката са изпънати. Освен него са открити множество разбъркани кости и още четири черепа. Не са открити погребални дарове. По аналогии вероятно се отнася към периода III-IV век.
Дъждовен колектор - ул. "Хан Аспарух" между бул. "Св. Патриарх Евтимий" и ул. "Средна гора"/Профил I-81' Б - ул. Хан Аспарух
Регистрирани са общо шест гробни съоръжения, като едното попада извън сервитута на трасето и е проучена само неговата външна южна стена. Две от тях са зидани с тухли, а останалите четири представляват обикновени правоъгълни гробни ями без покритие или с покритие от тегули. Като гробен инвентар са открити стъклен съд и бронзова тока. Регистрираните гробни съоръжения могат да се отнесат към периода III-IV век.
Профил I-92 Б - между ул. "Ангел Кънчев" и ул. "Крайречен Булевард" – територия на Източен некропол на Августа Траяна
Регистрирани са три гробни съоръжения, които са изградени от тухли и покрити с каменни плочи. Отстоят на 20,00 м североизточно от структура 9.
Гроб 1 е ориентиран запад-изток с 40о отклонение на север и външни размери 2,12 х 1,11 м. Стените са изградени от тухли, споени с охраво-жълта ронлива глина. Дъното също е застлано с тухли. Разкрити са костни останки в анатомичен порядък на поне двама възрастни индивида, положени по гръб, с глави на запад, ръце изпънати покрай тялото. Регистрирани са многократни отваряния и преправки, като при едно от тях е бил и частично ограбен. Намерени са желязно ножче, стъклени съдове, бронзово съдче, игла за коса, камея и др.
Гроб № 2 е с външни размери 2,50 х 1,17 м, ориентиран по оста запад-изток, с 50о отклонение на юг. Стените му са изградени от тухли, споени с розов хоросан със ситно счукана тухла. Запечатан е с три плочести камъка. Установи се, че е бил отварян и частично ограбен още през античността. Стените и дъното, са измазани с розов хоросан. Кости не са регистрирани. Откриха се мастилница, ножче с кания, стъклени балсамарии, костени лъжички, монета и др.
От гроб № 3 е разкрит само участък с размери 1,25 х 0,90 м (север-юг). Ориентиран е по оста запад-изток с 30о отклонение на юг. Южната му стена е долепена до източната стена на гроб № 1. От вътре стените са измазани с розово-червен хоросан, а подът е застлан с тухли. Отгоре гробът също е бил запечатан с плочести камъни. Не се установиха кости или гробен инвентар. Гробните съоръжения се датират най-общо в периода II-III в.