2023 г. - Археологическо проучване в Източния некропол на Августа Траяна

Археологическо проучване в Източния некропол на Августа Траяна

Петър Калчев, Пламена Бакалова

По време на археологическо наблюдение във връзка с реализацията на проект „Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия обслужвана от ВиК ЕООД гр. Стара Загора” при отваряне на трасе за полагане на дъждовен колектор на ул. ,,Христина Морфова‘‘ през м. юни и юли 2022 г.  бе открито гробно съоръжение от източния некропол на Августа Траяна, което все още е в процес на проучване (обр. 1). Екипът взел участие в разкопките: Петър Калчев, Пламена Бакалова, Мариана Гинзарова, Станислава Ангелова - от РИМ – Стара Загора, Доника Желязкова – антрополог и Георги Петров – магистър - археолог. Новооткритата структура представлява  гробница с кръгъл план, ориентирана по надлъжната си ос  Ю-С. Състои се от засводен дромос и правоъгълно помещение. Входът на дромоса е от юг. Дълъг е 3,40 м  и широк 1,10 м, покрит с полуцилиндричен свод с височина до зенита 1,70 м (на достигнато ниво). В края му през арковидно оформен тесен вход се преминава към централно помещение. То представлява правоъгълно куполно помещение с размери 3,10 м х 2,40 м и височина 2,15 м (на достигнатото ниво). По източната, западната и северната стени на помещението са вградени три правоъгълни по форма, засводени ниши, с размери: 2,20 м х1,60 м. Между тях са разположени две по-малки с правоъгълен план и размери: 1,80 м х 0,90 м.  Входовете им са с ширина 0,50 м и височина 0,90 м (на достигнатото ниво). Във вътрешността на гробницата през 2022 г. в участъка пред самия вход на централното помещение бяха проучени и документирани костни останки от 4 положени един върху друг индивиди в анатомичен порядък с ориентация на черепите в посока З (с отклонение 37° ÷ 53° С).  Определиха се две позиции на ръцете положени върху таза и изпънати покрай тялото. При всички краката са изпънати на изток.

През м. октомври - декември 2023 г. се подновиха проучванията на вътрешното пространство на гробницата (обр. 2).

Костните останки в централното помещение са основно в неанатомичен порядък. Най-често се намират неартикулирани дълги кости от крайници. Това вероятно се дължи на многократното използване на гробницата в различни периоди, при което скелетите на вече положените индивиди са били компрометирани.  Изключение правят само 5 индивида, положени по гръб в анатомичен порядък с ориентация З-И при входа на гробницата и 2 индивида с ориентация С-Ю и Ю-С, съответно, положени пред северната и източната ниша. От тях 6 са мъже между 25-50 г. и 1 жена на 20-25г. Преобладават израсналите индивиди от групата Adultus. Намират се кости на подрастващи и на деца.  В трите големи ниши са положени общо 13 индивида, от които 12 са мъже между 25-45 г. с масивни кости и скелети с дължина между 1,60-1,80 м и 1 жена на 30-35 г. Срещат се патологии като spina bifida, osteogenesis imperfecta, артрит и се наблюдават белези от тежък физически труд. В източната ниша има следи от частично овъгляване на костите.

В по-малките ниши са намерени само разпилени кости в неанатомичен порядък от поне 3 индивида. Общо от всички помещения на гробницата, броят на индивидите е поне 30.

Сред останките в централното помещение се откриват 7 черепа с изкуствена черепна деформация. Различават се четири различни вида деформации - двулентова лобно-тилна, кръгова еднолентова, кръгова чрез комбинирана превръзка и тилна.  Деформациите са с различна степен на изразеност. По-голямата част (85%) от черепите принадлежат на индивиди от мъжки пол между 35-45 г. Само един е на жена на възраст 20-35г. Видът на деформациите се свързва с племена от сармато-алански произход. Интересно наблюдение е, че при индивидите от мъжки пол се забелязват травми,  придружени от прорезни рани по цялото протежение на черепите. Въпреки, че някои от травмите са получени около или по време на смъртта (perimortem), преобладават тези, получени приживе (antemortem). При 70% от изкуствено деформираните черепи се наблюдават дефекти, вероятно резултат от символични трепанации.

Особено интересен е череп №6, който принадлежи на мъж на 30-35 г (adultus). Освен кръговата деформация с комбинирана превръзка, при него се наблюдават следи от 11-сантиметрова травма, започваща от дясното надвеждие и развиваща се в посока към тила, която завършва с пълна трепанация с диаметър почти 4см. Наличието на калус показва, че индивидът е преживял травмата и е живял известно време след нея. По черепа се наблюдават и следи от няколко непълни символични трепанации (обр. 3).[1]

При проучването се откриха 3 монети с датировка в IV  - началото на V век сл. Хр., сред които една на император Констанций II (337-361)[2] и керамична лампа от същия период.

Регистрация в АИС “Археологическа карта на България“: Картон № 2300158/04.01.1993 г. , автор Красимир Калчев; последна актуализация – 12.02.2024 г., направена от Мария Камишева.