2023 г. - Спасително археологическо проучване на фрагмент от вътрешната крепостна стена на античния град Августа Траяна, намираща се във вътрешността на драматичен театър „Гео Милев“ в гр. Стара Загора

Спасително археологическо проучване на фрагмент от вътрешната крепостна стена на античния град Августа Траяна, намираща се във вътрешността на драматичен театър „Гео Милев“ в гр. Стара Загора

Атанас Атанасов

В периода 3.04.2023 – 27.07.2023 г. се проведе спасително археологическо проучване на обект: „Реконструкция, обновяване, модернизация и въвеждане на мерки за енергийна ефективност за сградата за култура и изкуства – драматичен театър „Гео Милев“, УПИ VII дом на културата, кв. 1В по плана на гр. Стара Загора – фаза: технически инвестиционен проект, части: архитектура; конструкции“ в гр. Стара Загора.

Обектът попада в централната част на археологическия резерват „ Августа Траяна – Верея – Стара Загора“.

Работата в театъра се проведе в две поредни години. През 2022 г. се извърши археологическо наблюдение, което бе изцяло съсредоточено в централно фоайе – запад и в подземията на „Драматичен Театър Гео Милев“.

В централно фоайе – запад са направени общо четири изкопа. Те се прокопават за изливане на подпорни колони, които да укрепят конструкцията на сградата. Проектната кота, която трябва да се достигне е 3,80 м. Изкоп № 1 и № 3 са за една и съща подпорна колона. Другите два – № 2 и № 4 за втората подпорна колана. Във всички изкопи се работи в обратен насип, който е върнат при направата на основите на театъра.

През 2023 г в изкоп № 2, първоначално в южната част, до носещата стена на театъра се разкриха ломени камъни, споени с хоросан, които продължават и на север. Много добре се виждат очертанията на зид. Той продължава и под основите на театъра в южна посока. В северна посока се продължи работата по последния механичен пласт. Разкриха се очертанията на още един зид, успореден на първия. Отново е изграден от ломени камъни, споени с жълтеникав хоросан.

От южната си страна изкоп № 2 е допрян до основата на театъра, която разрушава разкритият зид. Това, което е запазено на терен е фрагмент от вътрешната крепостната стена. Тя притежава лице от по-едри ломени камъни, споени с бледожълтеникав хоросан. В южна посока се вижда пълнежа от по-дребни ломени камъни, отново споени със същия хоросан. Запазената дължина на стената в изкопа е 1,50 м. В най-широката си част тя е 1,46 м. В най тясната си част е 0,95 м. От север, прилепена на фуга, има още една стена, която може би е запълването между два пиластъра. Тя отново е изградена от ломени камъни, споени с бледожълтеникав хоросан. От север е с много добре оформено лице и с подмазани фуги. Тази част се е виждала в древността. В средната си част отново е изградена от пълнеж с дребни ломени камъни. Размерите са 1,70 м дължина и ширина от 1,65 м. В източната си част е разрушена от османската боклучна яма. Такава боклучна яма много добре се откроява и на западния профил.

Направеното проучване напълно потвърждава досегашните изследвания върху фортификацията на Августа Траяна и нейната датировка. Вътрешната крепостна стена е изградена в третата четвърт на II в. (Kaltschev 1998, 88). Във втората половина на III в. и до началото на IV в. се прави реконструкция на крепостната стена и се запълват разстоянията между пиластрите (Янков, Камишева 2006, 279).

По-късно през 2023 г. бе решено да се промени начинът, по който ще се работи занапред и техниката, с която ще се укрепват стените на театъра. Това наложи да се изменят параметрите на изкопите, които съществено бяха намалени на дълбочина и ширина. Дълбочината, която трябва да се достигне е в границите от 0,50 – 0,60 м, а ширината е в порядъка от 0,60 – 0,80 м. Стратиграфията, която се наблюдава във всички изкопи е следната. Първоначално се разрушава бетонова настилка, която на места достига до 0,20 м. След като се отстрани бетона остават около 0,30 – 0,40 м до проектната кота. В това пространство пръстта е черна на цвят, влажна и примесена с отделни ломени камъни и строителна керамика от османския период. В нито един изкоп не се откриват движими или недвижими културни ценности.