2024 г. - Археологически проучвания на ул. “Цар Иван Шишман” 66, гр. Стара Загора

Археологически проучвания на ул. “Цар Иван Шишман” 66, гр. Стара Загора

Мария Камишева, Величка Мартинова

Обектът попада в източната част на укрепената територия на Августа Траяна. В рамките на имота, през 2023 г., е извършено археологическо наблюдение, като са установени няколко негативни структури и зид с посока изток-запад в централната част.

При археологическите проучвания са констатирани осем строителни периода: I период – II–III век; II период – III век – ср. на IV в.; III период – IV–VI век; IV период – XI век; V период – края на XI–XII век; VI период – XIII–XIV век; VII период – XV–XVII век; VIII период – XVII–XIX век.

I период – II–III век. Структурите от този период се откриват в южната и западната част на парцела. Помещенията са с верижен план, правоъгълни. Не може да се установи мястото на входовете. Вътрешните им размери са 4,90 х 4,50 м. По-голямата част от тях са открити в негатив, като зидовете са били изцяло демонтирани. Малка част от зидовете са запазени и то само в един или два реда камъни. Изградени са от жълт травертин, споени с калов разтвор (обр. 1). 

II период – III – средата на IV век. В югоизточната част на парцела е изградена сграда, от която е разкрито едно помещение с правоъгълна форма и вътрешни размери: 5,30 х 10,70 м. Сградата се развива под южния и източния профил. Непосредствено до южния профил е бил оформен вход със страници от тухли. Сградата е била декорирана със стенописи и корнизи. Подовото ниво не е запазено. В зидовете на сградата се забелязват някои преправки – надграждане на зидове, запушване на входа до южния профил и удебеляване на зида над него, които вероятно се отнасят към средата на IV век. При стенописната украса също се забелязват няколко етапа, което се констатира при част от откритите стенописни фрагменти.

III период – втора половина на IV–VI век. В началото или първите десетилетия на IV век, сградата от втория строителен период вече не изпълнява първоначалните си функции. Във вътрешността ѝ, до северния зид, са вкопани последователно ями, в които са били поставени питоси за съхранение на зърно. Такива ями се откриват и северно от помещението, както и в североизточната част на парцела. Прави впечатление поставянето на тези съдове в редици по няколко. 

Вероятно около края на IV или началото на V век, голяма част от питосите са били премахнати и пространството е използвано за други цели. Ямите са били запълнени и на места трамбовани за постигане на равно ниво. В цялото пространство се открива голямо количество пепел и въглени, както и железни стопилки и крици. Освен тях са регистрирани и 2 огнища с подове от тухли. Възможно е в тази част да е ситуирана работилница за производство на железни предмети (обр. 2)

Към правоъгълното помещение, в северна и западна посока, са оформени нови помещения с правоъгълен план, изградени от ломени камъни и фрагменти строителна керамика, споени с кал. На място е открит един изцяло запазен (сега пропукан) питос, около който е оформено трамбовано с бяла глина подово ниво. Пред едно от помещенията е оформен малък портик, като са изработени основи от големи камъни, върху които са били поставени части от мраморни колони. Открити са две от стъпките, като ширината на портика е 3,50 м. Срещу него и до северния профил е открита част от улица с посока север-юг. Тя е широка 2,00 м и е оформена с канал от запад и бордюр от изток. Разкритата ѝ дължина е 6,50 м.

В североизточния ъгъл е проучено частично и едно жилище, оформено с конструкция от дървени колове, с приблизителни параметри: 3,20 х 5,70 м (С-Ю) Вероятно към края на периода на мястото на портика е изградено друго жилище с конструкция от колове и размери 4,50 х 5,50 м (С-Ю).

При археологическите проучвания на имота, се констатира средновековен пласт с дебелина между 1,80 – 2,30 м, в който се открояват три периода – XI в., края на XI–XII в. и XIII–XIV в. Проучени са общо 7 жилища, някои от които частично поради разположението им на границата на сервитута, 57 ями и три гробни съоръжения (обр. 3).

IV период – XI в. От този период са проучени 2 жилища - № 7 и № 8, които се намират непосредствено под жилища № 2 и № 4 и представляват техни по-ранни периоди. Непосредствено под пещта на жилище № 2 е регистрирана пещта на жилище № 7, която е идентична с нея по структура и характеристики. Подовото ниво се регистрира само в няколко участъка.  В жилище № 8 е засвидетелствана част от открито огнище. Проучени са общо 7 ями. В керамиката преобладават фрагментите от по-груби съдове на бавно колело с голямо количество пясък и с врязана украса от прави и вълнообразни линии, както и съдове, работени на бързо колело от глина с кварцови примеси.

V период – края на XI–XII в. Две трети от регистрираните средновековни структури датират от този период. В ЮИ част на терена се регистрира заравнителен пласт, който се явява ходовото ниво на проучените в този участък 4 жилища. Още едно е функционирало в ЮЗ ъгъл на парцела. По характер те са с четириъгълен план и принадлежат към типа наземни или леко вкопани жилища с носеща конструкция от различни по големина колове. При три от жилищата (№ 2, № 3 и № 5) дупките от колове са с големи размери – от 0,25-0,30 м до 0,60 м в диаметър, което предполага, че покривът се е носел от дебели дървени стълбове и по всяка вероятност е бил покрит с керемиди. В жилище № 1 отоплителното съоръжение е огнище, в № 2 – пещ, изградена от камъни по страниците и с под, настлан с тухли, а в жилища № 4 и № 5 не бяха констатирани, тъй като преминават извън границите на парцела. Жилище № 3 е проучено изцяло, но не е регистрирано отоплително съоръжение и може да се определи като стопанско помещение.

Паралелно с жилищата са функционирали общо 40 ями с разнообразна функция и един кладенец. Двадесет и осем от тях могат да бъдат определени като боклучни и са вкопани в античния пласт. Те са сходни по форма и размери, като материалите в тях, респективно керамиката, е типична за периода – разнообразни по форма съдове, изработени на бързо колело, при които преобладава украсата от врязани прави и вълнообразни линии и излъскани ивици. Засвидетелствана е и художествена керамика – вносно ранно сграфито, рисувана и глазирана керамика, керамика със златиста ангоба и малко количество с червена ангоба.

Две от ямите (№ 8 и № 9) представляват зърнохранилища, изградени в еднолицев градеж от ломени камъни и фрагменти от тухли в техника „рибена кост“ и са били обмазани отвътре с жълта глина. Едно от зърнохранилищата в последствие през Османския период е преизползвано като септична яма. Съдейки по данните от източния профил, те са били част от стопанско помещение с под от трамбована глина и носеща конструкция от колове (обр. 4).

В процеса на проучване в три от ямите се оказа, че са погребани индивиди в разрез с християнския канон. Гробните ями са кръгли, с размери от 1,60 до 1,75 м в диаметър и в последствие се установи, че са част от гробни съоръжения, състоящи се от по три пресичащи се ями. Върху Гроб № 1 е констатиран малък насип (каменна могилка) от ломени камъни. Под него са регистрирани гробната яма, огнище от тухли и кръгло съоръжение с борд от фрагментирани тухли и камъни. На 0,20 м северно от гроба е регистрирана яма, в която е погребано куче. Погребаният индивид е мъж на 18-20 г., положен със свити колене – „псевдохокер“ с глава в ЮЗ край на ямата (обр. 5). Антропологическият анализ е извършен от Доника Желязкова. Засвидетелствана е символична трепанация. Под таза е намерена костена пластина с отвори, по всяка вероятност коланен накрайник. В гроб № 2 е  погребано момиче на 11-12 г., положено на дясна страна покрай южната стена на ямата, като главата отново е позиционирана в ЮЗ ѝ част. Гробният инвентар се състои от две бронзови обеци и бронзов напръстник в основната яма и два прешлена за вретено, намерени в друга яма от съоръжението.

В Гроб № 3 са препогребани костни останки на дете на 3-4 г. в неанатомичен порядък, като те отново са разположени в южната част на ямата. По черепа се наблюдават изменения, вероятно изразяващи се в хидроцефалия. Липсва гробен инвентар.  

Гробните съоръжения, погребалният обряд и не на последно място, намерените материали (включително фрагменти от котли с вътрешни уши и по-груба керамика, работена на бавно колело), се свързват с културата на т. нар. късни номади, по всяка вероятност печенези.

VI период – XIII–XIV в. През късното средновековие са функционирали общо две жилища, които се явяват по-късни подови нива, на две от по-ранните жилища – № 1 и № 2. По характер те са с четириъгълен план с под от трамбована глина и принадлежат към типа наземни жилища с носеща конструкция от различни по големина колове. Дупките от колове са средно големи с диаметър до 20 см, подредени в две редици от вътрешна и външна страна на стените, което предполага, че жилищата са били с по-лека носеща конструкция. И двете жилища са снабдени с открити огнища, като при жилище № 2 почти не е запазено поради по-късни нарушения. 

Едновременно с тях са функционирали общо 9 боклучни ями, концентрирани основно в ЮЗ част на обекта. Керамиката, намерена в тях и жилищата, е типична за XIII–XIV в. и се състои от предимно по-тънкостенни съдове от по-добре пречистена, понякога дори фина глина, добре изпечени. От художествената керамика е засвидетелствано полихромно сграфито, Зевсксиповска керамика и др.

VII период – XV–XVII век. От този период са регистрирани четири боклучни ями (29, 30, 38, 41 и 49). Три от тях (№ 29, 30 и 49) нарушават подовото ниво на Жилище № 2, като откритите материали са с долна хронологична граница края на XIV–XV в. и горна XVI в. Сред тях освен характерните ибрици и гърнета, присъства вносна художествена керамика (Милетска, с тюркоазена глазура, фаянс, сграфито). 

VIII период – XVII–XIX век. Към този период се отнасят четири септични ями (2, 3, 8, 13)  с голямо количество материал, характерен за периода. Само при яма 8 се установи преизползване – тя представлява зърнохранилище от XII в. Освен яма 2, която е с квадратна форма, останалите са с кръгла форма.